По думите ѝ празникът, отбелязван на 25 март, е част от великденския цикъл и е свързан с библейското събитие, при което Архангел Гавриил известява на Дева Мария, че ще роди Божия Син. В народните вярвания Благовец се възприема като символ на настъпващата пролет, завръщането на прелетните птици и началото на новия жизнен цикъл.
В различни райони на страната празникът е известен и като Кукувден, тъй като се свързва с първата песен на кукувицата. Според традицията човек трябва да я чуе сит и с пари в джоба, за да бъде здрава и успешна годината му.
С Благовещение са свързани редица обичаи и забрани, насочени към здравето и пречистването. Рано сутрин се палят огньове, които се прескачат за предпазване от болести. В деня не се извършват домакински дейности като шиене, тъкане и предене, а според народното вярване „дори птичка гнездо не вие“, което подчертава значението на покоя.
Смята се още, че на този ден отровата губи силата си, поради което традиционно се пробиват ушите на малки момичета. Празникът често е наричан и „половин Великден“.
Благовещение е свързано и с активната подготовка за пролетта – почистване на дворове, засаждане на дръвчета и първи посеви. В някои райони момите обикалят с песни, свързани с любовта и плодородието.
Въпреки че празникът попада във времето на Великденските пости, на трапезата е разрешена консумацията на риба, зехтин и вино. Традиционно се приготвят обредна пита и ястия със зелени растения като коприва, лапад и киселец, които символизират новото начало и „новата кръв“ на пролетта, допълни Донева-Ценкова.
Между Българската телеграфна агенция (БТА) и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ е подписан договор за сътрудничество, който предвижда партньорство в популяризирането на българското културно-историческо наследство. Споразумението включва обмен на информация, съвместни инициативи и отразяване на дейностите на музея чрез каналите на националната информационна агенция, припомня БТА.