ЕЦБ е готова да реагира гъвкаво на енергийните сътресения и несигурността около Иран, каза Лагард

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще подхожда гъвкаво и на базата на данните към настоящите енергийни сътресения, като реакцията ѝ ще зависи от мащаба, продължителността и разпространението на шока, заяви президентът на институцията Кристин Лагард. В разпространената от пресцентъра на ЕЦБ основна реч на конференцията „ЕЦБ и нейните наблюдатели“, организирана от Института за парична и финансова стабилност към Университета „Гьоте“ във Франкфурт, Лагард подчерта, че еврозоната отново е изправена пред висока степен на несигурност, свързана с развитието на конфликта в Иран.
„Никой не може да каже със сигурност как ще се развие ситуацията, но можем ясно да очертаем как ще реагираме“, посочи тя.
По думите ѝ подходът на ЕЦБ ще се основава на три ключови принципа – оценка на характера на шока, фокус върху рисковете, а не само върху базовия сценарий, и използване на различни инструменти в зависимост от интензивността на въздействието.
Лагард отбеляза, че паричната политика не може пряко да влияе върху цените на енергоизточниците, но има решаваща роля за ограничаване на вторичните ефекти върху инфлацията – чрез заплатите и инфлационните очаквания.
Според нея исторически енергийните шокове в еврозоната рядко водят до масово разпространена инфлация, освен ако не са с голям мащаб и продължителност. В същото време тя предупреди, че при по-силен и устойчив шок ефектите могат да бъдат непропорционално по-големи.
Президентът на ЕЦБ подчерта още, че настоящата икономическа среда е по-благоприятна в сравнение с 2022 г., когато Европа се сблъска с енергийната криза след руската инвазия в Украйна. По думите ѝ инфлацията в момента е близо до целта от 2 на сто, а паричната и фискалната политика са в по-неутрална позиция.
Въпреки това тя посочи редица рискове, включително възможността за нови сътресения в глобалните енергийни доставки и по-бързо прехвърляне на разходите към крайните цени заради „по-свежия спомен“ от високата инфлация през последните години.
Лагард обърна внимание, че поведението на фирмите и работниците ще бъде ключово. Ако компаниите повишават цените по-бързо, това може да доведе до ответни искания за по-високи заплати и да се създаде т.нар. „инфлация на принципа „око за око“.
По отношение на икономическите сценарии ЕЦБ разглежда както умерен, така и по-тежък вариант на развитие. При по-неблагоприятен сценарий инфлацията може временно да се повиши, но впоследствие да се нормализира, докато при по-силен и продължителен шок съществува риск от по-трайно отклонение от целта и по-слаб икономически растеж.
Президентът на ЕЦБ подчерта, че институцията ще продължи да взема решения на всяко заседание, без предварително обвързване с конкретна траектория на лихвените проценти.
„Няма да действаме, преди да имаме достатъчно информация, но няма и да бъдем парализирани от несигурността“, заяви Лагард.
Тя подчерта, че ангажиментът на ЕЦБ за поддържане на инфлацията около 2 на сто в средносрочен план остава безусловен.