В рамките на експеримента около 100 антипротона ще бъдат изнесени от лабораторията и транспортирани в продължение на няколко часа. Частиците ще бъдат съхранявани във вакуум в специално проектиран контейнер и задържани на място чрез свръхохладени магнити. След като антипротоните бъдат натоварени на камион, учените ще извършат кратко пътуване, за да проверят дали антиматерията може да бъде безопасно пренасяна извън строго контролираната среда на лабораторията. Ако тестът премине успешно, антипротоните ще бъдат върнати обратно.
Боравенето с антиматерия е изключително сложна задача. Според съвременните научни представи за всяка частица съществува съответстваща античастица със същите характеристики, но с противоположен електрически заряд. При контакт между материя и антиматерия настъпва процес на анихилация, при който се отделя значително количество енергия. Поради това дори минимални сътресения по време на транспортирането, ако не бъдат компенсирани от защитната система на контейнера, биха могли да доведат до загуба на антипротони.
Тестът представлява първа стъпка към по-дългосрочната цел антипротони да бъдат транспортирани до други научни центрове, включително Университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф, който се намира на около осем часа път при нормални условия. Засега обаче съществуват логистични ограничения, тъй като контейнерът може да задържа частиците самостоятелно за приблизително четири часа.
Антипротоните ще бъдат поставени в специален контейнер с тегло около 1000 килограма, известен като „транспортируем капан за антипротони“. Той е достатъчно компактен, за да преминава през стандартни лабораторни врати и да бъде превозван в товарния отсек на камион. Контейнерът използва свръхпроводящи магнити, охладени до около -269 градуса по Целзий, което позволява на антипротоните да „висят“ във вакуум, без да влизат в контакт със стените, направени от обикновена материя.
Масата на антиматерията в този експеримент е изключително малко – приблизително колкото на 100 водородни атома. Според учените това означава, че дори при неблагоприятен сценарий няма да има реална опасност, тъй като евентуалното освобождаване на енергия би било минимално и трудно измеримо и може да бъде засечено единствено от специализирана апаратура.
Контейнерът трябва да осигури стабилност при всякакви условия по време на транспортирането – при потегляне, спиране или неравности по пътя. Това е ключово за успеха на експеримента и за бъдещото развитие на подобни технологии.
ЦЕРН е най-известен с Големия адронен колайдер – 27-километров подземен ускорител, в който частици се сблъскват при скорости, близки до скоростта на светлината, а учените анализират резултатите от тези сблъсъци. Лабораторията разполага и с уникално съоръжение за производство на нискоенергийни антипротони, често наричано „фабрика за антиматерия“, което засега е единственото място в света, където те могат да бъдат съхранявани и изследвани.
Според учените Университетът „Хайнрих Хайне“ предлага по-подходящи условия за прецизни изследвания на антиматерията, тъй като в ЦЕРН множеството други експерименти създават магнитни смущения, които могат да влияят на измерванията. За да стане това възможно обаче, антипротоните трябва да могат да бъдат транспортирани безопасно, без да влизат в контакт с материята по пътя си.