Изследователите са анализирали данни от над 421 000 души, за да проследят дали фактори като загуба на близък човек, невротични черти и общо ниво на стрес влияят върху възникването и развитието на различни онкологични заболявания.
Резултатите не установяват връзка между психосоциалните фактори и повишения риск от рак като цяло. Сходни изводи са направени и за някои от най-разпространените видове, включително рак на гърдата, простатата и дебелото черво. Не са открити и потвърдени зависимости при онкологични заболявания, при които алкохолът се счита за рисков фактор.
При анализа на рака на белия дроб първоначално са отчетени статистически значими връзки с някои психосоциални показатели, като усещане за липса на социална подкрепа, отсъствие на партньор или преживяна загуба на близък човек. След като обаче са отчетени утвърдени рискови фактори като тютюнопушене и фамилна обремененост, повечето от тези връзки значително отслабват.
Заключението на учените е, че широко разпространеното схващане, че лошото психично здраве и стресът сами по себе си повишават риска от рак, не намира научна подкрепа. Наблюдаваните в отделни случаи слаби зависимости по-скоро се обясняват с нездравословни навици и поведение, се казва в публикацията на списанието.