Въртят ми се из ума едни исторически паралели с разни библейски сюжети, с едни личности, чиито живот и деяния са съизмерими и алегоризирани с днешната ни действителност. Дотук с историческите паралели.
Има една приказка, че няма лоша реклама. Само че не смятам да правя реклама на пръкналата се (нарочно използвам тази дума!) „История на Русе“ от ИК „Ахат“. Това става след години творчески усилия на десетки изследователи и популяризатори, повече от 50 години след създаването на Комитет за написването на история на Русе и неговите постижения. Умишлено не споменавам десетките автори и темите им от страниците на „Известия“ на Историческия музей, от „Алманах за историята на Русе“, от сродните му алманаси „Брод“ или даже ученическия „Извор“. В скоби, правейки една библиографска ретроспекция на последните 5 броя от томовете на „Алманах за историята на Русе“, изброих 22 различни автори с близо 40 различни тематични заглавия! Убеден съм 99,99%, че дори и в моите писания се срещат грешки, пропуски, отклонения. Слава Богу, че поне не се афиширам и не тръбя на всеослушание.
Да кажа, че бях приятно изненадан, когато видях кориците и анотациите в интернет, а още по-после прелиствайки този претенциозен труд, значи да си сложа голям грях и на сърцето, и на душата. Грях, казвам, защото винаги си имам едно наум. Та и заради това впоследствие въпросното издание ми заприлича на едни библейски прегрешения, за които загатнах по-горе. Повтарям се, защото инак грабващото око обемисто книжно тяло според мен е едно голямо нищо, най-вулгарно задоволяване на личното его на определено лице или група хора, навярно даже и русенци. Рядък уникат на нещо като ученически самиздат, независимо от претенциите. Пълен „сбирщайн“ на 13 автори, написали по нещо през далечните години и много от които вече не са между живите. По-точно 10 автори с 13 публикации. Сега насъбрано от разни стари публикации, след обилно „подправяне и бъркане“, се е пръкнало в това ново чудо. Учудващо е как някои от тях, даже не знаят за това „творение“, а на останалите отдавна духът им е при най-големия Началник. Забележете и това, че изданието не се появява току-така, а с кметската благословия.
Как инак да си обясни човек представянето на този, „труд“, с думите, че е „академично изследване, което...“, за съдържанието му, което включва „Архиви, анализи и ясна хронология - от древността до Освобождението (1878 г.). Книга за всеки, който обича да чете и разбира, а не просто да прелиства“ и т.н. Или заплашителното никой да не посмее по никакъв начин дори ред или дума да използва и/или копира с каквито и да било от съвременни средства.
Тъкмо това е стъписващото. Всеки от създателите на всякакви писания до момента в цитираните по-горе издания е заставал зад написаното с името си. Крив, прав, прокарващ идеи на съответната епоха, на определена партия и/или идеология, но се е ПОДПИСВАЛ! Тук обаче се натъквам на една странно позната от творенията на познатия ни русенец с огромни академични претенции фактология да се пооткрадне от вече напусналите света автори. Писанията на един Петър Великовски - тотално отричани днес, приноса на Жечка Сиромахова - въпреки някои от залитанията й, не коментирам. Безкритично техните произведения са намерили място във въпросното издание. Но дори не съм подочул някой да е искал съгласието на Анчо Калоянов или Златоживка Здравкова за отпечатването и разпространението на творбите им. Много деликатна тема са туй нещо авторските права. Разбира се, претенциите на посочения съставител, щедро подкрепяни от звъна на презрения жълт метал и от благословията на политическите покровители, дават този недозрял плод. Отклонявам се, но тук не говоря за преиначената гравюра по Феликс Каниц, „услужливо“ и „творчески“ използвана на корицата, тиражирана за такива публикацийки незнайно колко пъти, незнайно от колко „автори“.
Иначе въпросният списовател=съставител добре се е постарал да компилира, сглобява или просто да преписва. Дори и латинските сентенции за книгата и значението на писаното слово кореспондират с познатото му его и ерудираност. Защо ли обаче се ограничава само за периода до 1878 г.? дали защото или въпросите на новото време не му отърват, или преписването за тях ще бъде много явно? Или да взема да ви разказвам как се пръкна и появи на бял свят един т. нар. „бял албум“ за сградите на Русе? С якото преписване и от покойния Васил Дойков, и от машинописния екземпляр на проучването от Института за паметници на културата в ония далечни години преди прехода. Без авторизация. Ама чакайте втори том, сигурно и тогава в него ще намерят място само покойници от по-новото ни време.
Сигурно лицето, афиширащо се за съставител, е някакъв специалист в някоя област на научните си щения. Навярно се е доказал и утвърдил като специалист. Но историк?
Някъде из архивите ми се подмятат разни снимки на един демограф, социолог и баш краевед, гравитиращ около една водеща политическа партия, присъстващ на честването преди време на Бабинден в село Басарбово, другаде на подписващ се от името на русенския алианс „Свети Георги“ за пенсии, за социални и демографски принципи. Но, както казва най-прочутият герой на Алеко - нейсе, запуши я...
Нищо против издателството и продукцията му, ама за преписани истории, при това в историческо минало свършено време (било, била, били и т.н.), на недостатъчно проучени и не доказани въпроси, вариращата цена между 24 и 35 евро е доста стряскаща и изглежда като явна подигравка с четящия народ! Не ни ли стигат русенските простотии? Или трябва и аз да възкликна като един бивш премиер „За Бога, братя, не купувайте!“?
Та нека ми простят библейските персонажи, алюзията с деянията им са толкова пълни, че не мога да ги избегна. А на въпросното лице... За такива хора се произнася времето.
Б.р. Материалът отразява гледната точка на автора. Редакцията е готова да публикува и други аргументирани мнения по темата.