Тя поясни, че докато се стигне до прогнозата на времето, има измервания, обработка на информацията и числено моделиране, и редица други аспекти, които се знаят от научните среди, но не се виждат от широката публика. Нашите изследвания и анализи са свързани с реките, с подземните води, с Черно море. Имаме изследвания и в агрометеорологията, каза доц. Лилия Бочева.
„Имаме силен недостиг на млади хора, преди години НИМХ беше към Българската академия на науките, после преминахме към Министерството на образованието и науката, а сега сме към Министерството на околната среда и водите. В момента сме недофинансирани като научна организация, защото през последните две години университетите и БАН получиха съответното финансиране, според допълненията в Закона за висшето образование и съответните наредби, но при нас тези финансирания не дойдоха“, заяви доц. Бочева.
Дейността на НИМХ е оперативна и приложна. Общо над 1100 са метеорологичните и хидроложките ни станции в страната. Тяхното модернизиране започна преди години и сега мрежата ни е частично автоматизирана, припомни доц. Лилия Бочева. Част от автоматичните уреди, които бяха поставени преди години, трябва да бъдат подменени и всичко това е свързано с финансиране, но и с човешки ресурс. Използването на тези станции се нуждае от квалифицирани кадри, а за поддръжката на станциите ни трябват и инженери, обясни директорът на Департамента „Метеорология“ в НИМХ.
При нас на работа идват млади хора, които са завършили в катедрата „Метеорология и геофизика“ на Физическия факултет на Софийския университет. Следването не е лесно и остават младите хора, които и днес са при нас в НИМХ. Те са малко, успяваме да ги назначим още след завършване на бакалавърската им степен и започват работа в НИМХ, каза доц. Лилия Бочева.
На въпрос дали в язовирите има достатъчно вода, за да няма воден режим в някои райони на страната, главен асистент Йордан Димитров от секцията „Повърхностни води“ в НИМХ, каза за БТА, че в плановете за управление на сушата има специални изисквания, че потреблението на вода за питейни нужди е най-важно. Ако през зимата няма повече снеговалежи и нормални дъждове през пролетта, после няма кога да се възстановят водните запаси, даже и през лятото да вали, като няма запаси, валежите се изпаряват, обясни Димитров.
Проф. Елена Христова каза за БТА, че в НИМХ от години има и учени, които се занимават с изследвания на замърсяването на въздуха. Една от новите ни дейности е свързана с изследването на фини прахови частици, като по тази тема работим от 2012 г. Целта е да проучим химическия им състав, защото те се отразяват върху здравето на хората, добави тя.
Денят на отворените врати на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е свързан с двата професионални празника на НИМХ - с 22 март, на който се отбелязва Световният ден на водата, и с 23 март, който е Световният ден на метеорологията, каза преди дни за БТА главен асистент д-р Анастасия Стойчева - директор на Департамента „Прогнози и информационно обслужване" в Националния институт по метеорология и хидрология.
Мотото на Световния ден на водата тази година е „Вода за равенство между хората“, а за Световния ден на метеорологията е „Наблюдаваме днес, за да се защитим утре“. Това са темите на Световната метеорологична организация, към която НИМХ членува от нейното създаване. Всички метеорологични служби по света в един ден и с едно мото отбелязват своите професионални празници, поясни Анастасия Стойчева.
Тя съобщи, че във филиалите на НИМХ във Варна, Кюстендил, Плевен и Пловдив и във всички хидрометеорологични обсерватории в страната днес също ще има Ден на отворените врати.
Всички посетители в НИМХ ще могат да разберат също как се измерват температурите, атмосферното налягане, влажността на въздуха и посоката на вятъра, как се изготвят прогнозите за времето и хидропрогнозите.