Анжела Щрос: Когнитивната стимулация съхранява интелекта и осигурява дълголетие на мозъка

За първи път в Центъра по клинична психология и дементология към УМБАЛ „Канев“ традиционното лечение се допълва с програми за стимулиране на мисленето, паметта, вниманието и социалното взаимодействие

Анжела Щрос е магистър по психология от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Има специализация по „Клинична психология“ от Медицински университет - Варна. Завършила е множество курсове за следдипломна квалификация по невропсихология и афазиология към Медицински университет - София. Анжела Щрос е дипломиран психотерапевт към Дружеството по позитивна психотерапия (ДППБ), член на Българското дружество по деменции и Дружеството по позитивна психотерапия.

Анжела Щрос работи като психолог от 2006 година, а от 2013-а, след придобиване на специалност, като клиничен психолог в новосъздаденото към УМБАЛ „Канев“ отделение за функционална диагностика на нервната система - структура за извършване на високоспециализирани изследвания на нервната система, както и невропсихологични изследвания и оценка на всички когнитивни сфери. То е единственото такова специализирано отделение в Североизточна България. Към него има обособен Център по клинична психология и дементология, в който за първи път ще се провеждат дейности по когнитивна стимулация.
Записването за участие се извършва на телефон 082/887413 (между 13:00 и 14:00 ч). За пациенти, които не са лекувани и изследвани в УМБАЛ „Канев“, се предлага безплатна индивидуална опознавателна консултация с оценка на общия когнитивен статус.

- Г-жо Щрос, какво представлява когнитивната стимулация и каква е нейната роля при хора с леко когнитивно нарушение и деменция?
- Когнитивната стимулация обхваща структурирани дейности, които стимулират мисленето, паметта, езика, вниманието и социалното взаимодействие. Основната цел е да се запазят остатъчните когнитивни функции и да се  подобри качеството на живот. Съобразени са със състоянието и възможностите на всеки участник, като се насърчава активното участие и емоционалният комфорт на човека.
- Защо подобни структурирани занимания са толкова важни в ранните етапи на когнитивния спад?
- Когнитивният спад представлява процес, при който умствените функции като памет, внимание, способност за заучаване и решаване на проблеми, постепенно се влошават с времето. Този спад е естествена част от стареенето, но при някои хора той може да бъде по-изразен и да прогресира до състояния като леко когнитивно нарушение или деменция.
Дейностите по когнитивна стимулация са особено важни в ранните етапи на когнитивния спад, защото тогава мозъкът все още разполага с някакъв капацитет за адаптация и компенсация. В ранните фази човешкият мозък притежава невропластичност, т.е. все още има  способност да създава нови връзки между невроните
Когнитивната стимулация подпомага изграждането на алтернативни невронни пътища, които могат да компенсират увредените
При съхранени способности за ориентация, планиране, вземане на решения ранната намеса е особено ефективна. Обобщено казано - колкото по-рано започне когнитивната стимулация, с толкова по-голям потенциал разполага човек да запази качеството на живот и функционалната си независимост. 
- Какви дейности включват програмите за когнитивна стимулация, които организирате в УМБАЛ „Канев“?
- Идеята се оформи в отговор на многобройните запитвания на пациенти и техните близки „С какво още мога да си/му помогна?“. Поддържането на оптимална когнитивна функция изисква холистичен подход, включващ редовна физическа активност, здравословни хранителни навици, упражнения за ума, качествен сън, социални интеракции, ангажиране с интересни за човека дейности.  В тази връзка с доц. д-р Нели Петрова решихме да допълним диагностиката и традиционното лечение с дейности по когнитивна стимулация.
 В програмата ни са включени разнообразни  когнитивни упражнения, т.е. упражнения за памет, внимание и ориентация - гимнастики за ума, игри за памет и логика, упражнения за ориентация и планиране, пъзели, занимателни игри, подпомагащи съставяне на думи и други. Насочени са към различни нива на умения, за да са достъпни за всички, като същевременно създават усещане за постижение. Планираме
дейности за сензорна стимулация, включващи музикална терапия, ароматерапия и масажни техники
Физическите дейности са от съществено значение за насърчаване на физическото здраве и благополучие сред възрастните хора. Подходящи са леки упражнения по йога и пилатес, разходки сред природата и други. Дейностите за творческо изразяване насърчават хората да изследват своите артистични таланти и емоции в подкрепяща среда. Тук сме включили сесии по арт терапия, рисуване, ръчно творчество, колажи и разказване на истории. Дейностите за социално ангажиране насърчават връзките и приятелството между хората, борейки се с чувството за изолация - групови дискусии, терапия за спомени, разнообразни настолни игри и социални събития. Тези групови дейности предоставят възможности за ангажиране, а смислените взаимодействия спомагат за изграждането на чувство за общност и цел. 
- Как когнитивните упражнения, сензорната и физическата активност влияят върху ежедневното функциониране на пациентите?
- Когнитивната стимулация не е самоцел, тя подпомага реалното функциониране в ежедневни ситуации. Подобрява се паметта, организацията и планирането - запомняне на текущи срещи и задачи, по–добра ориентация във времето и пространството, управление на лични финанси; забавя се загубата на умения за самоообслужване. Целта е
да се удължи максимално възможно периодът на самостоятелност и да се намали натоварването върху близките и обгрижващите лица
Дейностите за сензорна стимулация целят да ангажират сетивата, като насърчават релаксацията и намаляват възбудата. Сесиите по музикална терапия включват слушане на познати песни или участие в групови сесии за пеене, за да се събудят спомени и да се подобри настроението и когнитивните функции. Творческото изразяване насърчава емоционалното, когнитивното и физическото благополучие, позволявайки им по този начин да изразят себе си. Физическите дейности спомагат за подобряване на силата, гъвкавостта, координацията и баланса, намалявайки риска от злополуки и забавят прогресията на деменцията. 
- Какви са най-честите ползи, които наблюдавате при хората, участващи в тези занимания?
- Ако трябва да обобщя - структурираните занимания забавят когнитивния спад и стимулират умствената активност на пациентите. Помагат им да поддържат задоволително ниво на автономност в ежедневието.  Работата в малки групи намалява тревожността, поведенческите проблеми и социалната изолация, подобрява самочувствието, уменията за комуникация и увереността им. Всичко това води до по–добро качество на живот. 
- За кои пациенти са най-подходящи когнитивните занимания и кога е най-добрият момент да се започне? 
- С увеличаване на средната продължителност на живота, нараства и честотата на когнитивните нарушения сред хората над 65-годишна възраст. В някои случаи се касае за затруднения, свързани с нормалното стареене на мозъка или чисто субективни усещания, но в други се наблюдават различни по тежест дефицити в общия когнитивен статус и в отделните когнитивни сфери.
Лекото когнитивно нарушение (ЛКН) представлява междинно състояние. То отразява лек когнитивен спад спрямо предходно, базово ниво на интелектуално функциониране, като се наблюдават
нарушения в една или повече когнитивни области – памет, внимание, екзекутивни, зрително–пространствени или езикови функции
Проблемите са обективни – забелязват се от пациентите или техните близки. Дефицитите са документирани чрез невропсихологично изследване и не са достатъчни, за да нарушат ежедневното функциониране, но изискват повече усилия или компенсаторни стратегии.
При деменция са налице нарушения в повече от една когнитивна сфера, които са дотолкова изразени, че водят до нарушение в ежедневните дейности и автономията на пациента.
Програмата ни е подходяща за хора с леко когнитивно нарушение (ЛКН) и пациенти с деменция, но запазена способност за участие в групови или индивидуални занимания. 
Както споменах преди, колкото е по–голям потенциалът на човек, толкова по–ефективна е намесата. Може да се включат възрастни хора, които изпитват затруднения с паметта и вниманието. За оценка на риска от последващо влошаване на когнитивния статус, с оглед нуждата от специфично лечение е важно ранното диагностициране и определяне на причините за когнитивните нарушения – съдови или дегенеративни. 
- Как се провеждат сесиите - индивидуално или в групи, и каква е ролята на специалиста?
- Идеята ни е да провеждаме сесиите групово, но може да включим и индивидуални занимания по преценка. Груповата работа изисква хомогенност, т.е.
пациентите да са с приблизително сходни възможности и интереси
затова сме включили първоначална опознавателна среща с непознатите за нас пациенти, с определяне на общия когнитивен статус. Това е една от задачите на водещият – да сформира групите, както и да подбира подходящи активности, да осигури възможност за участие на всички членове, да поддържа подкрепяща среда, без натиск и корекции и т.н.
- Как когнитивната стимулация подпомага не само пациентите, но и техните близки?
- Близките на пациентите преминават през съществени промени на този етап. Освен емоционално, те трябва да възприемат новите си роли на хора, полагащи специална грижа към своя близък. Промяната в ролите, очакванията и отговорностите, както и появата на нови, непознати  за тях занимания, може да доведе до напрежение в семейството. Новите отговорности влизат в конфликт с предишната им роля и задачи. Често семействата се налага да се справят с това предизвикателство сами, без да получават помощ от обществото, 
Нашата програма би била възможност за тях да получат специализирана информация и подкрепа, която да повиши тяхната компетентност,
да облекчи негативните емоции, породени от новата ситуация – объркване, гняв, фрустрация
Да ги улесни в грижата и да им покаже, че не са сами.  
- Каква е ролята на Центъра по клинична невропсихология и дементология към УМБАЛ „Канев“ за региона?
- Към отделение „Обща и съдова неврология“ има обособен Център по клинична психология и дементология, в който се извършват високоспециализирани изследвания на нервната система, невропсихологични изследвания с оценка на всички психични сфери, включително невропсихологични афазиологични изследвания, когнитивна и езикова рехабилитация. Началник на отделението е доц. д-р Нели Петрова, дм. Целта е да осигурим на пациентите си своевременна, качествена и ефективна функционална диагностика и терапия. В отделението са разработени диагностично-терапевтични алгоритми в съответствие с приетите консенсуси за лечение на основните неврологични заболявания – инсулти и съдова деменция; дегенеративни деменции – болест на Алцхаймер и фронто-темпорална деменция; паркинсонизъм; алгоритъм за изследване на афазии. Разработени са брошури „Съвети за болните с мозъчен инсулт“ и „Как да съхраним интелекта си“, която получават пациентите или техните близки при изписването. Мога да спомена участието ни в международни проекти за изследване на медикаменти за лечение на болест на Алцхаймер.
- Какво бихте посъветвали хората, които забелязват първи проблеми с паметта и концентрацията при свои близки?
- Най–добрият вариант е да ги консултират с невролог-дементолог, какъвто е доц. Нели Петрова. В процеса на диагностично уточняване е много важно да се получат подробни анамнестични данни от пациента и неговите близки,
да се оцени неврологичния статус, наличие на неврологични дефицити, да се извърши първоначално невропсихологично изследване –
много чувствителен и бърз първоначален ориентир, и невроизобразяващо – скенер или магнитен резонанс. Те може да се осъществят амбулаторно или стационарно, като във втория случай да се добавят и още изследвания за прецизиране на когнитивните нарушения и уточняване на терапията. 
Искам да обърна специално внимание на комплексния подход в превенцията на когнитивния упадък, за да се съхрани интелекта и да се осигури дълголетие на мозъка. Важен протективен фактор, за който говорих и по-горе  са физическите упражнения – не е нужно да са натоварващи. Смята се, че минимум 40 минути разходка 5 дни в седмицата са достатъчни. От съществено значение е да се съблюдават здравословни навици на хранене. Храната трябва да е разнообразна. Препоръчва се т.нар. Средиземноморска диета – консумация на пиле, риба, повече плодове и зеленчуци, варива, пълнозърнести житни храни, зехтин – т.е. намаляване на животинските мазнини за сметка на растителните. Приемът на сол трябва да бъде намален. Безалкохолните напитки и храните с добавена захар да се ограничат. От значение е и адекватният сън през нощта.
Социалните контакти са изключително важни, като се има предвид качественото общуване, не само с близките
Клубовете по интереси съчетават общуване с творческо изразяване - рисуване, игри на карти, шах или табла, а в нашата програма и с последния протективен фактор – дейности, които директно стимулират интелектуалните способности.
Важни са профилактиката и контролът на съдовите рискови фактори: хипертонична болест, захарен диабет, нарушения в липидната обмяна, исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни сърдечни нарушения, затлъстяване, тютюнопушене, са от изключително значение.
Ранното назначаване на адекватно профилактично лечение за подобряване на когнитивните функции може да допринесе за забавяне прогреса на заболяването и подобряване качеството на живот.
Ще завърша позитивно като кажа, че според последни проучвания спазването на всичко изброено може да забави значително и дори да спре развитието на когнитивния упадък за няколко години.

Силвия ДИМИТРОВА