Според него съседните на България държави празнуват националните си празници, свързани с началото на националноосвободителното движение, а не с датата на Освобождението — тоест моментът, в който хората са се заявили като нация, готова да извоюва своята свобода.
По думите му 20 април носи посланието, че свободата не е даденост, а нещо, за което трябва да се борим и да заявяваме непрекъснато. То не бива да бъде възприемано само като героична епопея — на него трябва да се гледа и през призмата на днешното време. Затова тези събития трябва да се „превеждат“, а не само да се възпроизвеждат на езика на хората днес, каза Тодоров.
„Трябва да се замислим какво сме спечелили със саможертвата на тези хора и да научим урока си — че трудно ще успеем, ако не сме заедно“, каза министърът. По думите му едни хора са изоставили всичко, което са имали, за да заявят, че България трябва да съществува отново — урок, който, макар и със 150-годишно закъснение, трябва да бъде научен.
Той изрази надежда, че този ден — може би още за 151-вата годишнина — ще можем да празнуваме като национален празник, като деня, в който България се е събудила.
Служебният министър на културата Найден Тодоров участва в дискусия, посветена на 150 години от Априлското въстание, организирана от Българската телеграфна агенция във Велико Търново.