„В деня след изборите обикновено е така - една част от училищата не могат да отворят вратите, тъй като там са се провели избори, а други могат да поемат своите ученици и се получава хаос. Тази година е много особена, тъй като денят след изборите е 20 април и тази година се отбелязват 150 години от Априлското въстание. Беше обсъдено и на правителствено заседание 20 април да бъде присъствен, но неучебен ден. Всъщност с пукването на първата пушка се ражда българската държава. Трети март е краят на тази борба. Затова искаме, ако може и следващите, които ще ни наследят в МОН, да направят така, че 20 април да бъде винаги присъствен, не учебен ден, в който се отбелязва Априлското въстание. Моята надежда е в съзнанието на една голяма критична маса от българите, да се появи идеята, че най-после този празник трябва да бъде официален, ако не е и национален празник на България. Аз мисля, че това следващата стъпка е нашето правителство да остави такова предложение“, каза още проф. Сергей Игнатов и призова „да честваме българския героизъм преди всичко“.
По темата за предстоящите избори служебният министър заяви, че „образователното министерство е готово за изборите, но въпросът е тези, които работят на територията на училището, доколко са готови, доколко те ще спазват разпорежданията, които и аз съм дал и които съществуват в член 11 в Закона за предучилищно и училищно образование ал.2 т.2, които казват много ясно, че на територията на училището не може да се провежда политическа пропаганда. Такива случаи засега нямаме, но винаги е имало, защото особено в малки населени места единственият работодател е образователното министерство, т.е. там има училище и като се започне от директора до чистачката. Съвместно с Министерството на вътрешните работи проведохме среща с ръководителите на регионалните управления на образованието. Предстои ми среща с всички директори в София, над 200 са, където ще обсъждаме тази тема, тъй като София не е малко населено място, но такъв корпоративен вот навсякъде може да бъде организиран чрез натиск или чрез разговори. Достатъчно е директорът, ако е назначен от някоя от партиите през годините или е привърженик на нея, да оказва някакъв вид влияние върху тези, които работят в училището“.
„Наблюдението дали ще има партийна пропаганда или не, ако имаме сигнали, ние ги предаваме в Министерството на вътрешните работи“, отбеляза министър Игнатов.
На въпрос дали частните училища имат право да вдигат, когато поискат и с колкото поискат, таксата за обучение и дали санкцията за родителите, които не са съгласни, следва да е изключване на ученика, министърът обясни, че сега частните училища и детски градини сключват договор с родителите. В този договор са посочени условията за настоящата учебна година и в известна степен за следващата на базата на тенденцията за увеличаване на таксите. "Има различни системи. Примерно в Нов български университет (НБУ) от началото на 90-те години с каквато такса влезеш, с такава ще излезеш. Всеки студент си върви със собствената такса. В училищата е малко по-сложно, защото там децата, освен всичко друго, особено малките, се отглеждат до известна степен, и в зависимост от инфлация или някакви други причини обикновено леко се увеличава таксата за следващата година“, отговори служебният министър на образованието.
Той коментира и темата с частното училище „Космос“, което е било посещавано от петнадесетгодишното дете, загинало при случая „Петрохан“. Проф. Игнатов каза, че проверката на Министерството на образованието по случая е започнала още при предишното ръководство. "Три дирекции са ходили на място в частното училище, установени са няколко неща, липсваха документи, които после се появиха, като ние предадохме всички тези материали в прокуратурата. А защо ги давахме в прокуратурата? Защото не можехме да получим отговори на въпроси. Министерството не е получило отговори на въпроси, които задава как се е появило това дете. Липсваше дори договорът между родителите, след това така и не получихме отговор под каква форма на обучение се е обучавало това дете, дали е била индивидуална или е ходило редовно като всички други. Предадохме всичко в прокуратурата, защото образователното министерство не разполага с инструментариума на силова институция. Когато предадохме документите в прокуратурата същия ден, те намериха някакви липсващи, но вече всичко е там и докато те не ни дадат отговор не можем да коментираме, каквото и да било“, каза проф. Игнатов.
Той допълни, че възниква един въпрос, „който не засяга само това училище. Въпросът не е с лиценза, а въпросът е към всички училища в България да си нанасят отсъствията. Разбирам, че учителската професия е творческа, но е хубаво и тази документация да се поддържа. Случаят „Космос“ стана причина да правим проверки на много места. Те показаха, че системата е в добро състояние, но тук-там някой е пропуснал да въведе отсъствия“.
„Въпросът с лиценза на „Космос“ засега не стои, но го поставят депутати. Ако се отнеме лиценза, всъщност ще нанесем удар върху нашата политика, защото децата, като им отнемем лиценза, ще спрат да получават финансова подкрепа, която получават от държавата. Това е единният разходен стандарт за всеки ученик, тя не е много голяма сума. И едновременно с това ще спрат да изучават български език, българска история, българска география. Въпросът е за нас, като българска държава, кой е нашият интерес? Аз мисля, че нашият интерес е възпитаниците на българските училища да бъдат запознати преди всичко с българския език и с историята и с географията на страната ни“, обобщи образователният министър и допълни, че МОН чака решението и информацията от прокуратурата относно случая „Космос“ и допълни, че „прокуратура не значи арести, просто означава, че следствието има повече инструменти да събере информация, отколкото едно министерство“.
Той коментира и темата за вербалния тормоз в училищна среда, в частност скорошния случай в с. Нова махала, където ученик отне живота си, по думи на близки - заради системен тормоз от учител.
„Това, което знаем с сигурност, че е имало постоянно насилие върху него. Вербален или психологически натиск е оказан върху това дете, от страна на преподавателката, която напусна училището. Всички трима, които са свързани с този случай, вече не работят в училището. Прокуратурата се е самосезирала и ще разследва. Този проблем наистина е много сложен, той може да бъде навсякъде в България. Достатъчно е дете с по-различно поведение да се появи в някои класи и това може да доведе наистина до голям, огромен натиск върху него. Имаме информация, че учителката физически е посягала на това дете. Това, че тримата, свързани със случая, са напуснали училището, нищо не значи. Имаме смърт, самоубийство на дете, в резултат на натиск. Аз мисля, че прокуратурата ще си свърши работата. От гледна точка на образователното министерство ние можем само да освободим съответния учител“, посочи Игнатов.
В отговор на въпрос дали е възможно учителите да получат исканото от синдикатите 20-процентно увеличение на заплатите вместо отпуснатото петпроцентно увеличение, министърът отговори: „Когато имаме бюджет, може би ще бъде възможно“.