Според информация на официалния сайт на Организацията на обединените нации (ООН) Световният ден на водата се отбелязва ежегодно на 22 март от 1993 г. насам. Това е международна инициатива за повишаване на осведомеността по глобалната водна криза и необходимостта от устойчиво и справедливо управление на водните ресурси. Мотото на кампанията тази година е „Където тече вода, равенството расте“.
Във връзка с тазгодишната инициатива д-р Радослава Бекова подчерта, че в социален план градските реки повишават качеството на живот, осигурявайки пространства за отдих, спорт и контакт с природата. По думите ѝ над 90% от реките у нас преминават през населени места.
България е страна с гъста мрежа от малки и средни реки, които исторически са били основа за възникване на селища, посочи тя. Бекова посочи като проблем това, че през десетилетията много от тези реки са били коригирани, вкарани в бетонни корита, покрити или превърнати в канали за отпадъчни води, което води до загуба на екологичните им функции. Тези външни влияния могат да са причина и за наводнения, каквито видяхме по Южното Черноморие през 2025 г., обясни експертът. Урбанизацията е видима и при река Перловска в София, обясни Бекова.
Възстановяването на градските реки не е лукс, а необходимост, особено при зачестяващи екстремни валежи и засушавания, заяви тя.
Като успешни примери ихтиологът посочи, че при участъци от река Черни Осъм, река Искър в района на Самоков, както и река Бели Лом, където са прилагани по-щадящи и екологично ориентирани подходи, включително запазване на естествени меандри, използване на биоинженерни укрепвания и възстановяване на крайречната растителност, както и активна намеса на Министерство на околната среда и водите за преустановяване на източници на замърсяване.
Темата за градските реки естествено води и към ролята на влажните зони, защото те са част от един общ воден и екологичен континуум, коментира експертът. Когато реките бъдат възстановявани и управлявани природосъобразно, това подпомага и свързаните с тях влажни зони, които имат ключово значение за биоразнообразието, задържането на води и ограничаването на последиците от засушавания и наводнения, коментира Бекова.
На европейско ниво все по-широко се прилагат природосъобразни решения, които възстановяват естествената хидрологична свързаност, сезонната динамика на водните нива и намаляват външния биогенен натиск от водосборите чрез интегрирано управление на крайбрежните екосистеми, разясни още Бекова. Опитът в района на Шабла показва, че дори умерени, съобразени с природните процеси интервенции могат значително да подобрят екологичното състояние и устойчивостта на системите, посочи тя. Това прави крайбрежните езера подходящи пилотни обекти за прилагане на новите европейски политики за възстановяване на природата, обобщи експертът.
БТА припомня, че в началото на март Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обяви разкриването на Координационно звено „Политики за морето“ за постигане по-ефективно управление на процесите и информацията, свързани с Черно море. То ще отговаря и за подобряване на координацията между компетентните институции и научните организации, съобщиха тогава от пресцентъра на МОСВ. Звеното бе създадено със заповед на служебния министър на околната среда и водите Юлиян Попов.