Паметникът е построен през 1883 година, по проект на италианския архитект Джовани Мосути. Открит е през 1885 година. Паметникът се намира в района на Бояджийската чешма – в края на града, където през 1867 година се е намирало бесилото, на което са обесени участниците във въстанието. След разрастването на града през годините, днес паметникът е в неговия център и е един от ориентирите за жителите и гостите на града.
Историкът Тодорка Недева, носител на наградата „Показалец“ на Съюза на българските журналисти във Велико Търново, припомни, че Евгения Кисимова, създателка на Женското дружество в града, е инициатор за изграждането на пирамидата, известна днес като Паметника на обесените.
На 18 февруари 1883 г. дружеството провежда събрание на лобното място и поставя кръст с намерението след финансово обезпечаване там да се изгради постоянен паметник. В дейността по събирането на средствата, необходими за тази цел, се присъединява и Градското общинско управление, включват се и жители от други селища на страната. На четирите стени на паметника са изписани имената на заловените участници от четата на поп Харитон и Бачо Киро. Това са Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров, Кънчо Йовев, Петър Петков, Станьо Петков, Петър Тодоров, Гаврил Великов, Станьо Тодоров, Рачо Генков, Цанко Дюстабанов, Иванчо Поппетков, както и датите, на които са обесени. Традиционно при общоградските чествания на различни годишнини, свързани с национално-освободителното движение във Велико Търново – пред паметника биват поднасяни цветя в знак на почит към загиналите.
На 22 март тази година в Националния пресклуб на БТА във Велико Търново ще се състои конференция, посветена на 150 години от Априлското въстание. Пред паметника ще поднесат цветя участниците в конференцията. Събитието е част от поредица дискусии, с които БТА провокира разговори по повод годишнината от въстанието. Първи революционен окръг, наречен Търновски обхваща районите на Търново, Габрово, Троян и Севлиево, с център Горна Оряховица.