Доц. д-р Ангел Джонев, който, заедно с доц. д-р Александър Гребенаров, е съставител на сборника, обясни, че изданието е написано за едноименната конференция, проведена през 2024 г.
„Тази конференция катализира няколко процеса, единият, от които беше реализиран с появата на Научния институт „Западни покрайнини“, обществена организация от български учени, общественици, журналисти, хора с различни професии, но с една благородна цел – да пропагандират българската кауза на Западните покрайнини“, каза доц. Джонев.
Сборникът събира статиите, които са били представени на конференцията.
Институтът за исторически изследвания при БАН и Научният институт „Западни покрайнини“ проведоха втора научна конференция през ноември миналата година. Доц. Джонев каза, че предстои издаването на втори том, в който ще бъдат поместени представените тогава научни трудове. Той изрази надежда тази тенденция да продължи и с трета конференция с основна цел „да се показва и миналото, но и перспективите за развитието на нашите Западни български покрайнини“.
Доц. д-р Надя Филипова, директор на Института за исторически изследвания при БАН, обясни, че участниците в конференцията и автори на статиите са признати български учени, които работят в утвърдени институции у нас и в чужбина.
„Представеното днес колективно научно проучване поставя началото на изпълнението на дългосрочна задача за системна, активна изследователска ангажираност с проблемите на българското културно-историческо наследство, на географското, социалното, стопанското и духовното развитие на Западните покрайнини“, каза доц. Филипова.
„С тази родолюбива задача, а успоредно с това - с методологически издържан в научно отношение анализ, представеното днес издание, както и последвалата дейност на Научния институт „Западни покрайнини“, благоприятстват и ще способстват в бъдеще за продължително, дълбочинно и обективно проучване на българските културно-исторически процеси“, каза още тя.
„Същевременно, по този начин се създават основи за широк научен диалог за историческите и съвременните проблеми на Югоизточна Европа с перспективи за изграждане на рамки и мостове за разбирателство и за гарантиране на правата на различните етнически и професионални обществености, а и за продуктивно междудържавно сътрудничество“, каза още доц. Филипова.
„Темата е ключова за България и искам да почертая, че има пряко отношение към изпълнението на копенхагенските критерии“, посочи Йордан Първанов, ръководител на Генералната дирекция „Европейски въпроси“ в Министерството на външните работи.
„Това, което ние искаме да виждаме в нашето министерство, и това, към което се стремим, е да виждаме нашите сънародници щастливи. В Западните покрайнини е налице много висока безработица и ниско качество на здравните услуги“, каза той.
Доц. д-р Росица Лельова, рецензент на сборника, представи първите 12 статии от него, чийто фокус е върху развитието на Западните покрайнини от Средновековието до съвремието. Тя определи изданието като „интердисциплинарен сборник, политологически, социологически, картографски“, който дава „панорамен поглед върху проблематиката на Западните покрайнини“.
„Аз съм убедена, че сборникът ще бъде интересен не само за научните среди, но и за широката публика - за всички, които се вълнуват от историята и от това, какво се случва с нашите сънародници в Сърбия“, каза още доц. Лельова.
По нейни думи основният акцент в първата половина на изданието е поставен върху междувоенния период. Това създава дисбаланс, който с течение на времето и с излизането на нови публикации ще бъде преодолян, обясни тя. Според нея интерес представляват статиите, представящи историко-демографски изследвания. „Те са много ценни, тъй като не само спомагат за уплътняване на картината, но и отговарят на много важни въпроси“, каза още доц. Лельова.
Проф. д-р Даниел Вачков, рецензент на сборника, представи статиите със съвременна проблематика. В тях е засегнат проблемът с потъпкването на религиозните права на българите в Западните покрайнини, както и дейността на българските организации в района, и политическата ситуация в 2010–2012 г. Разгледан е фактът, че българските партии в Сърбия нямат достатъчно широка подкрепа сред българското население, което предпочита от чисто прагматични причини да гласува за традиционно сръбски партии. В тази част на книгата е проследена и дейността на списание „Мост“, което е основано през 1965 г. и в продължение на 50 години дава възможност да се представят литературните процеси от двете страни на границата.
Проф. Вачков обясни, че последният дял разглежда съвременната ситуация и перспективите пред българските общности в Западните покрайнини. В него са очертани проблемите, с които се сблъсква общността.
Сборникът разглежда какво трябва да направи българската държава, за да се подобри състоянието на българите в областта, а също и дейността на българските институции, които подкрепят българските организации зад граница, както и техните културни инициативи и осъществяването на традиционните фестивали.
Проф. Вачков представи и статията на Елица Иванова от БТА, която обръща внимание на проблема, че с времето българското общество започва да свиква с проблемите на българите от Западните покрайнини, което говори за безразличие към тези трудности.
Потискането на малцинствата Иван Николов доказва със спада и при по-големите такива, те се топят със същите темпове, с които се топи и българското малцинство, каза проф. Вачков.
Той обясни, че сборникът завършва със статия, която засяга проблема за рудодобива в района. „Всъщност се вижда, че зад него стои едно ужасяващо замърсяване на околната среда, което води до тежки здравословни проблеми и висока смъртност“, каза проф. Вачков
Иван Николов, председател на Културно-информационен център „Босилеград“ и един от авторите на статиите в сборника, приветства възстановяването на Научния институт „Западни покрайнини“ и издаването на сборника.
„По същество той продължава това, което години наред правехме като граждански комитет „Западни покрайнини“ и оставихме четири сборника и доклади по същите теми“, каза Николов.
„И този сборник няма да изчерпа една толкова сложна и многопластова тема с динамични и противоположни процеси. Вярвам, че научноизследователската дейност ще продължи с цел разобличаване и всестранно изучаване на процесите, които застрашават българите в Западните покрайнини, внасят напрежение в българските отношения и пречат на европейската интеграция на страните от Западните Балкани“, допълни Николов.
„За мен винаги е било мечта да провокираме българската академична мисъл да се включи не само в изследването на трагичната участ на българските Западни покрайнини, но и аргументирано, достойно да отговори на нестихващите анти-български провокации и клевети, изкривяващи историческата истина от времето на Първата и Втората световни войни и оронващи честта и достойнството на българската нация“, каза още Николов.