В изказването си проф. Торбов подчерта, че монографията представлява цялостно научно изследване, посветено на слабо проучвана група образи от античните паметници – митични хибридни същества, съчетаващи характеристики на различни животни. Той отбеляза, че трудът включва както историографски преглед, така и задълбочен анализ на изображенията, открити върху археологически находки от територията на древна Тракия, в частност Югоизточна България.
Книгата се състои от пет основни глави, всяка от които разглежда различен тип митологично същество. В първата глава е представен рядък образ на хибрид между кон и петел, документиран чрез керамичен ритон от гроб в Танева могила, датиран към IV век пр. Хр. Проф. Торбов акцентира, че находката е тясно свързана с региона на Сливен и е част от експозицията на музея.
Втората глава е посветена на грифона – едно от най-разпознаваемите митологични същества, съчетаващо чертите на орел и лъв. Като пример авторът разглежда сребърен начелник от Далакова могила край сливенското село Тополчане, който според специалистите има апотропейна функция и също се съхранява в музейната колекция.
Третата глава представя по-рядко срещан хибрид – същество с тяло на голяма котка и опашка на морски бозайник, открито при разкопки на могила край новозагорското село Караново. Проф. Торбов отбеляза, че подобни изображения са ценни за реконструкцията на митологичните представи в региона.
В четвъртата глава е разгледан хипокампът – същество с тяло на кон и рибоподобна опашка, познато от античната митология и представено чрез артефакт от фонда на сливенския музей. Последната, пета глава, е посветена на Цербер – пазителя на подземния свят, като специално внимание е отделено на бронзова статуетка, открита при археологически проучвания на Августа Траяна.
Рецензентът подчерта, че значим принос на изследването е включването на материали именно от Югоизточна България, което позволява по-добро разбиране на религиозните и митологични представи на траките и народите от античния свят. По думите му, трудът създава основа за бъдещи научни разработки в тази насока.
От своя страна доц. Ковачев обърна внимание на самото понятие „териоморфен“, като проследи неговия езиков и културен произход. Той обясни, че терминът обозначава същества със звероподобни характеристики, за разлика от антропоморфните, които комбинират човешки и животински черти. Като примери за антропоморфни фигури бяха посочени кентавърът, минотавърът и сфинксът, докато териоморфните обединяват единствено животински елементи.
Авторът представи и конкретни обекти от фонда на музея, сред които уникален ритон с изображение на хипалектрион – същество с тяло на кон и глава на петел, което по думите му няма аналог в световен мащаб в този вид. Той отбеляза, че изследването разкрива интересни връзки между Тракия и Мала Азия, включително чрез паралели в иконографията и датировката на подобни изображения.
Доц. Ковачев подчерта, че трудността при изучаването на тези същества произтича от липсата на писмени източници за тях, което прави археологическите находки основен източник на информация. Според него събирането и анализът на подобни данни, както от България, така и от средиземноморския свят, е важна стъпка към по-доброто разбиране на античните митологични представи.