„Българските медии са законодател на българския език“ – каза дългогодишната радиожурналистка Божана Димитрова в интервюто си пред bTV „120 минути“ (08.02.2026 г.). И това е вярно, но дали това се спазва от всички, поели отговорната задача да говорят пред хората?!? Защото пак от екрана на ефирни телевизии чуваме: „Ти ли си Мария, лекарят? Ще разговаряме с колегата Десислава Иванова и журналиста Силвия Пеева“ (bTV, 05.02.2026 г.); „Тя е ученик в Националната гимназия“– представя поредната участничка в предаването си Ники Кънчев (bTV, 20.09.2025г.);
„Виктория Велчева, студент“ – изписва на екрана си bTV ( 06.11.2025г.);
„Оля Костова, учител“ – така от БНТ представят една учителка ( 29.12.2025г.) и т.н.
По принцип граматическият род на съществителните имена за лица в съвременния български език пряко е свързан с пола на назовавания човек, въпреки че има съществителни, с които могат да се означават и мъже, и жени, и деца, т.е. тези имена са от общ род (communia), например: роднина, лудетина, симпатяга, балама, пияница, хаймана, шушумига, мижитурка; дрънкало, миткало, плямпало и др. ( Той ми е роднина, тя ми е роднина и то ми е роднина.). С изключение на думата роднина другите думи от тази група са емоционално оцветени думи от разговорната реч и показват определено отношение към назованото лице.
Но здравият езиков усет на носителите на българския език обаче се стреми веднага да подчертае граматическия род на съществителното име. Още щом латинската дума колега е влязла в езика ни, появява се и формата за женски род – колежка. Веднага след като думата лекар измества думата доктор, равностойно започва да се използва и съществителното от ж.р. лекарка. След като отпада от официалния ни език думата даскал, тя се заменя с думите учител и учителка. Същия път са изминали и съществителните студент и студентка, ученик и ученичка, журналист и журналистка и т.н.
Причината за колебанията в граматическия род на посочените в началото съществителните имена се дължи на така наречената маскулинизация, т.е. използване на сравнително малък обем от думи за означаване на длъжности, звания, чинове и професии, които все още нямат форми за женски род, независимо че и жени ги заемат или носят. Имената, използвани само в мъжки род, условно можем да обединим в три групи:
1. Съществителни за означаване по-нови професии, длъжности и звания: мениджър, бодигард, докторант, доцент, професор, академик, декан, ректор, нотариус, прокурор, министър, политик и др.
2. Названия на професии, упражнявани доскоро само от мъже: водопроводчик, докер, електротехник, зидар, миньор, стругар, хлебар, шофьор, летец, пилот, водолаз, каскадьор, пожарникар, футболист , инженер и др.
3. Военни чинове и звания: сержант, офицер, капитан, майор, полковник, генерал и др.
Затова е правилно да се каже: Госпожа Н. Михайлова беше министър на външните работи; Професор доктор Емилия Друмева е дългогодишен конституционен съдия; Тя е авторитетен прокурор и т.н.
Тази практика до голяма степен е регламентирана от книжовните норми на съвременния български език, но вече и тя среща отпор от страна на нормативната граматика и затова в Официалния правописен речник на българския език, БАН, София, 2012 г. за някои от думите, употребявани доскоро само в мъжки род, са узаконени и корелативните форми от женски род, например:
агроном и агрономка, адвокат и адвокатка, депутат и депутатка,
експерт и експертка, икономист и икономистка, инспектор и инспекторка,
кореспондент и кореспондентка, кмет и кметица, председател и председателка,
началник и началничка, полицай и полицайка и др.
Като се опираме на книжовните норми на българския език, посочените реплики от ефирните ни телевизии трябва да имат следната форма:
Ти ли си Мария, лекарката?
Ще разговаряме с колежката Десислава Иванова и журналистката Силвия Пеева.
Тя е ученичка в Националната гимназия;
Виктория Велчева, студентка;
Оля Костова, учителка.