По-рано днес Управителният съвет на ЕЦБ остави за шести пореден път трите си основни лихвени процента без промяна – депозитната лихва на ниво от 2,0 на сто, лихвата по основните операции по рефинансиране на 2,15 на сто и лихвата по пределното кредитно улеснение на 2,40 на сто.
Решението беше очаквано от пазарите и бе взето на фона на ново покачване на цените на енергийните ресурси, предизвикано от ескалацията на напрежението в Близкия изток.
На последвалата пресконференция президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че институцията остава ангажирана с връщането на инфлацията към целта от 2 процента в средносрочен план, като подчерта значителното нарастване на несигурността.
„Войната направи перспективите значително по-несигурни, създавайки рискове за повишение на инфлацията и за забавяне на икономическия растеж“, посочи Лагард.
По думите ѝ по-високите цени на петрола и газа вече оказват пряко въздействие върху инфлацията и могат да доведат до по-широко разпространение на ценовия натиск чрез вторични ефекти, включително чрез заплатите и цените на услугите.
Лагард подчерта, че ЕЦБ е „по-добре позиционирана“ в сравнение с периода след 2022 г., като инфлацията е близо до целта, инфлационните очаквания остават стабилни, а лихвените равнища са около неутрални нива. Тя добави, че институцията ще продължи да прилага подход „заседание по заседание“ и няма да се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.
Лагард заяви също така, че централните банкери в УС на ЕЦБ следят отблизо динамиката на енергийните и суровинните пазари и тяхното влияние върху исканията за увеличение на заплатите, потребителското поведение и ценообразуването на фирмите.
Тя отправи и ясен призив към правителствата в еврозоната да запазят фискална дисциплина и да избягват широкомащабни мерки за подкрепа, подобни на тези след енергийната криза през 2022 г
„Управителният съвет подчертава спешната необходимост от укрепване на икономиката на еврозоната, като същевременно се поддържат стабилни публични финанси. Всяка фискална реакция на шока от цените на енергията трябва да бъде временна, целенасочена и съобразена с конкретните нужди“, посочи Лагард.
Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос, който също участва в пресконференцията, отбеляза, че войната вече оказва влияние върху финансовите пазари чрез затягане на финансовите условия, включително повишение на пазарните лихви и спад на борсовите индекси. Той предупреди и за рискове в сегмента на частните кредити, свързани с ограничена прозрачност и нарастваща взаимосвързаност с банковия сектор.
Анализатори също отчитат промяна в средата. Според Ай Ен Джи (ING) ЕЦБ прилага по-прецизен подход спрямо предходния инфлационен шок, като акцентът е върху оценката на вторичните ефекти и разграничението между шокове от страна на предлагането и търсенето. От германския институт Цет Е Ве (ZEW) посочиха, че опитът от периода 2021–2022 г. вероятно ще доведе до по-бърза реакция при устойчив инфлационен натиск.
На този фон пазарите преразглеждат очакванията си, като вече залагат на възможни бъдещи повишения на лихвените проценти. Поскъпването на петрола, който надхвърли 118 долара за барел, оказва допълнителен натиск върху икономиките в Европа.
В същото време ЕЦБ публикува актуализираните си макроикономически прогнози, които показват влошаване на перспективата за растеж и засилване на инфлационния натиск.
Според новите оценки средногодишната инфлация в еврозоната ще достигне 2,6 на сто през 2026 г., което е съществена ревизия нагоре спрямо предходната прогноза. За 2027 г. се очаква инфлацията да бъде 2,0 на сто, а през 2028 г. – 2,1 на сто.
Базисната инфлация, която изключва цените на енергията и храните, също е ревизирана нагоре – до 2,3 на сто през 2026 г., 2,2 на сто през 2027 г. и 2,1 на сто през 2028 г., което отразява устойчив вътрешен ценови натиск, свързан основно с динамиката на заплатите и цените на услугите.
Икономическият растеж обаче се очаква да бъде по-слаб. ЕЦБ прогнозира увеличение на брутния вътрешен продукт от 0,9 на сто през 2026 г., спрямо 1,2 на сто в предходната оценка. За 2027 г. се предвижда растеж от 1,3 на сто, а за 2028 г. – 1,4 на сто.
Ревизиите отразяват комбинация от фактори, включително по-високи разходи за енергия, отслабено външно търсене, ограничено инвестиционно търсене и понижение на доверието сред домакинствата и бизнеса. По-високите цени на енергийните суровини намаляват реалните доходи и оказват натиск върху производствените разходи.
ЕЦБ подчертава, че настоящият инфлационен натиск е до голяма степен резултат от външен шок от страна на предлагането, но съществува риск той да се пренесе в по-широк ценови натиск чрез вторични ефекти.
В същото време икономиката на еврозоната демонстрира известна устойчивост, като частното потребление се очаква да остане основен двигател на растежа в средносрочен план, подкрепено от стабилния пазар на труда и постепенното възстановяване на реалните доходи.
Централната банка подчертава, че ще продължи да следи внимателно постъпващите данни и ще коригира инструментите си при необходимост, за да гарантира стабилизирането на инфлацията около целевото равнище от 2 процента.
Следващото заседание на ЕЦБ, на което ще бъдат определени нивата на лихвените проценти, ще бъде на 29 и 30 април.