Според актуализираните оценки средногодишната инфлация в еврозоната ще достигне 2,6 на сто през 2026 г., което представлява съществена ревизия нагоре спрямо декемврийската прогноза от 1,9 на сто. За 2027 г. се очаква инфлацията да се забави до 2,0 на сто, а през 2028 г. - да бъде 2,1 на сто, като остава около целевото равнище на ЕЦБ от 2 процента в средносрочен план.
Ревизията нагоре за 2026 г. е обусловена основно от по-високите очаквания за цените на енергията, като експертите на Евросистемата отбелязват, че последните сътресения на пазарите на суровини, свързани с конфликта в Близкия изток, са довели до ново поскъпване на петрола и природния газ. Това има пряко отражение върху потребителските цени, но същевременно създава и предпоставки за по-широко разпространен инфлационен натиск.
Базисната инфлация, която изключва цените на енергията и храните и се разглежда като по-надежден индикатор за вътрешния ценови натиск, също е ревизирана нагоре. Тя се очаква да достигне 2,3 на сто през 2026 г., 2,2 на сто през 2027 г. и 2,1 на сто през 2028 г. Според ЕЦБ това отразява устойчиви ценови процеси, свързани най-вече с динамиката на заплатите и цените на услугите.
В същото време икономическата перспектива за еврозоната се влошава. ЕЦБ прогнозира растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от 0,9 на сто през 2026 г., спрямо 1,2 на сто в предходната прогноза. За 2027 г. растежът се очаква да достигне 1,3 на сто, а за 2028 г. - 1,4 на сто.
Ревизията надолу отразява съчетание от фактори - отслабено външно търсене, по-високи разходи за енергия, ограничено инвестиционно търсене и понижение на доверието както сред домакинствата, така и сред бизнеса. По-високите цени на енергийните суровини оказват натиск върху производствените разходи и намаляват реалните доходи, което ограничава потреблението.
Експертите на Евросистемата подчертават, че настоящият инфлационен натиск е до голяма степен резултат от външен шок от страна на предлагането - поскъпването на енергийните ресурси и нарушенията във веригите на доставки. В същото време се отчита риск този първоначален шок да прерасне във вторични ефекти, включително чрез по-високи искания за заплати и прехвърляне на разходите към крайните потребители, което би довело до по-продължителен инфлационен натиск.
В прогнозите се отбелязва, че въпреки влошената среда икономиката на еврозоната демонстрира известна устойчивост, като частното потребление се очаква да остане основен двигател на растежа в средносрочен план. Това очакване бе подчертано и от президента на ЕЦБ Кристин Лагард по време на пресконференцията ѝ. Според експертите на централната банка това се дължи на постепенното възстановяване на реалните доходи и стабилния пазар на труда, макар че несигурността и по-високите разходи могат да ограничат темпа на възстановяване.
ЕЦБ подчертава, че средносрочните инфлационни очаквания остават добре закотвени около целевото равнище от 2 на сто, което е ключово за ефективността на паричната политика. В същото време институцията предупреждава, че балансът на рисковете пред инфлацията е наклонен в посока нагоре, особено при сценарий на продължителни сътресения на енергийните пазари.
В рамките на алтернативните сценарии, разработени от експертите, се посочва, че при по-дълготрайни прекъсвания в доставките на енергийни суровини инфлацията може да надхвърли базовата прогноза, докато икономическият растеж може да остане по-слаб от очакваното. Обратно, при бързо нормализиране на геополитическата обстановка и стабилизиране на цените на енергията, инфлационният натиск може да отслабне по-бързо, а икономическата активност да се възстанови по-устойчиво.
От ЕЦБ отбелязват, че прогнозите отразяват наличната информация към 11 март, като последвалата ескалация на напрежението в Близкия изток допълнително увеличава несигурността около икономическите перспективи.
Централната банка подчертава, че ще продължи да следи внимателно постъпващите икономически данни и ще взема решенията си по паричната политика на база на тях, като не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти. Основният приоритет остава връщането на инфлацията към целевото равнище от 2 на сто в средносрочен план, при запазване на ценовата стабилност и финансовата устойчивост в еврозоната.