Според авторите на доклада, в моменти на несигурност, когато културната последователност на компаниите може да е от най-голямо значение, организациите често се затрудняват да я поддържат. Поведението и нормите могат да започнат да се отклоняват от обявените ценности на организацията. Изправени пред по-неотложни въпроси, организациите може да не успеят да се справят с нерешени проблеми като лошата комуникация или липсата на психологическа сигурност. Това пренебрегване може да доведе до натрупване на "културен дълг" в организациите.
Проучването дефинира т. нар. културен дълг като негативни последици, които организацията натрупва, като пренебрегва своята култура, сравнявайки го с финансов дълг, по който се трупат лихви.
Според авторите на доклада, на фона на нарастващото напрежение в отношенията между работниците и организацията, изкуственият интелект добавя още по-голяма сложност, тъй като променя изконно работата. Въпреки това голяма част от вниманието на организацията по отношение на тази промяна изглежда се фокусира върху това как работниците взаимодействат с ИИ, а не върху това как ИИ влияе върху междуличностните работни взаимоотношения, които оформят организационната култура.
Всъщност 42 процента от служителите, участвали в проучването посочват, че тяхната организация рядко оценява въздействието на изкуствения интелект върху хората, което е показател за нарастващ културен дълг.
Културата се гради върху основата на доверието, а ИИ нарушава това доверие по много начини, пише в доклада. Според данните от проучването, 80 процента от лидерите, мениджърите и работниците са загрижени, че техните колеги и екипи използват ИИ, за да изглеждат по-продуктивни, отколкото са в действителност, се посочва в доклада.
В резултат на това служителите често тихо приемат или оспорват норми, ценности и поведения в светлината на фундаментални нови въпроси, които организациите не разглеждат, като например: Измама ли е, ако използвам ИИ, за да си върша работата? Какво е упорита работа, ако ИИ вече върши тежкия труд? Кой е виновен, ако ИИ сгреши? Ако не използвам ИИ, ще загубя ли работата си – или ИИ все пак ще ми отнеме работата?
Според авторите на доклада, когато организациите не отговарят на подобни въпроси, служителите са принудени да вземат нови решения, свързани с етиката и ценностите, по начин, който може да доведе до натрупване на културен дълг.
Докато дори най-силните корпоративни култури вероятно ще се наложи да бъдат укрепени, за да устоят на влиянието на изкуствения интелект, тъй като навлизането на ИИ в работната среда може да влоши още повече слабата култура, като тихо подкопава организациите отвътре. Но организациите, които целенасочено подхранват и развиват своята култура, могат да разкрият потенциала на изкуствения интелект и да създадат устойчиво конкурентно предимство, се посочва в доклада.
Проучването на "Делойт" показва, че 34 процента от организациите признават, че корпоративната култура е пряк възпрепятстващ фактор за постигането на целите им за трансформация чрез ИИ, а 65 процента от анкетираните смятат, че културата им трябва да се промени значително, като се имат предвид последиците от ИИ.
Изследването показва, че въпреки, че над 50 процента от анкетираните компании да определят въздействието на ИИ върху корпоративната култура за важно или много важно, едва 5 процента отбелязват значителен напредък по тази тема.
Изкуственият интелект променя начина, по който организациите функционират във всички сектори, преобразувайки човешкия опит на работното място, тъй като по-широките тенденции променят отношенията между работниците и организациите. В тази среда придържането към културното статукво не е неутрален избор – културният дълг, който създава изкуственият интелект, е реален и представлява риск, посочват авторите на доклада, добавяйки, че приемането на остаряла или неадекватна корпоративна култура може да подкопае доверието и да пожертва конкурентоспособността.
Алтернативата е да се разглежда културата като стратегически актив, който повишава производителността, стимулира иновациите и дава опора на работниците, които се справят с промените, пише в доклада. В бъдеще адаптивността, към която се стремят повечето организации, може да се постигне по-скоро чрез културата, отколкото чрез процесите и структурата.
Тъй като културата се превръща в конкурентно предимство, организациите, които формират и прилагат култура, за да оползотворят потенциала на ИИ, вероятно ще постигнат по-добри резултати – за работниците, за организацията и за обществото като цяло. Тези, които не го направят, може да останат назад, погубени не от самата ИИ, а от културата, която не са успели да култивират, се посочва в доклада.