Въпросът за (не)участието на врачани в Априлската епопея 1876 г. винаги е бил недостатъчно обективно оценяван в историческата литература и съвсем субективно подценяван в обществените нагласи, каза Стоянова - уредник в отдел „История на България XV – XIX век“ на РИМ – Враца. Ако погледнем картата на земите, населени с българи в конкретния момент, и съпоставим колко от тези територии реално участват във въстанието, ще разберем колко несправедливи са упреците към Врачанския край. В него и тогава се извършва много сериозна подготовка по отношение на логистиката – агитация и пропаганда сред населението, възстановяване на стари революционни комитети и изграждане на нови, организиране на канали за придвижване, финансово обезпечаване и авторитетна поддръжка от страна на по-заможните врачани, добави историкът.
По думите ѝ част от причините избухването на въстанието във Врачанско да не се случи са: липсата на осигуряване на оръжие срещу сериозните суми, които врачани събират и предоставят, лошата комуникация между бунтовните окръжия, съсредоточаването на големи османски военни части в района, субективните грешки на определените за апостоли и т. н. При тези обстоятелства, за да предотвратят излишното проливане на кръв и опожаряване на града, врачани проявяват тактичност и съобразителност, а цената плащат всички изявени жители на града – хора с влияние и състояние, учители, свещеници и др., които са разкарвани и измъчвани по затворите, добави Стоянова. Тя каза, че за всичко това има достатъчно свидетелства и документи, които търсят своите непредубедени и отговорни читатели.
Зимните четения в РИМ - Враца започнаха в началото на февруари и ще продължат до 8-ми април.