Конференцията беше посветена на произхода и развитието на парите, ролята на благородните метали и значението на българските земи в икономическата история на Европа. В рамките на научната програма бяха представени изследвания върху ранните форми на размяна и протопарите по българските земи, развитието на добива на злато, историческите измерения на паричните системи и мястото на благородните метали в глобалните икономически процеси.
Събитието беше открито от ректора на УЗФ проф. Борис Велчев, който подчерта, че хуманитаристиката има съществено и необходимо място в икономическото образование. Той отбеляза, че икономическите процеси могат да бъдат разбрани пълноценно само чрез познаване на тяхното историческо развитие и че темата за парите е естествена пресечна точка между икономиката и историята. По думите му инициативата е част от усилията на университета да разшири хуманитарното знание в обучението. Ректорът посочи още, че конференцията се провежда в рамките на европейски проект.
Специален гост беше акад. Франсоа дьо Калатай (Белгия), един от водещите европейски учени в областта на нумизматиката и икономическата история на античността. Той представи доклад, посветен на българските златни и сребърни съкровища в европейски контекст.
Акад. Франсоа дьо Калатай посочи, че съвременна България се намира върху територия, която в античността е била сред най-важните центрове за натрупване и разпространение на злато и сребро.
Ученият отбеляза, че едни от най-значимите съкровища от древността са открити именно по българските земи, като това поставя региона сред водещите в Европа по концентрация на ценни метали и монетни находки. Той акцентира и върху големия брой регистрирани съкровища и монетни депа, които свидетелстват за интензивни икономически процеси и активен паричен обмен в различни исторически периоди.
По думите му особено впечатляващи са данните за античността, когато районът се оформя като ключова зона за движение на злато и сребро, включително във връзка с военни събития и разплащания. Той отбеляза, че концентрацията на находки в българските земи често надминава тази в други части на Европа, което подчертава стратегическото значение на региона.
Калатай допълни, че изследванията върху монетосеченето и съкровищата позволяват да се възстановят исторически процеси, които не са запазени в писмените източници, и дават по-пълна картина за развитието на икономиката в древността.