Сценичните изкуства имат около половината от бюджета на Министерство на културата (МК) , каза той в отговор на въпрос за проблемите на сценичните изкуства. По-рано днес Тодоров представи на пресконференция план за реформа в сценичните изкуства заради според него изчерпания модел на финансиране.
Вече има една много остаряла система за финансиране, която може да бъде използвана като „пирамида“. Не мога да говоря за злоупотреби, докато не бъде доказано, но системата се използва не за да се създава продукт, а за да се печелят пари, каза министърът в телевизионното интервю.
Делегираният бюджет при сегашната му форма е отворена система, а бюджетът на МК е затворена система, тя има рамки, посочи той.
По темата за искането на частните театри да получат достъп до държавни и общински сцени и каси, Найден Тодоров каза, че го възприема „като тъжна шега, резултат от това, че институти с публично финансиране и организации с частно са били принудени да тичат в една писта“.
„Когато върнем нещата по местата им, а именно, че институтите с публично финансиране формират вкуса на публиката, а частните и независими се възползват от този вкус, за да правят продукции, от които да печелят, мисля, че тогава този сблъсък между независими, държавни, частни, общински няма повече да съществува. Това е едната от идеите за промяна в начина на финансирането е, всеки да тича в своята писта, да получава онова, от което има нужда. Държавните организации да получават държавна субсидия, а за другите държавата трябва да създаде условия да функционират нормално“, каза министър Тодоров.
На въпрос какво ще предприеме по отношение на заплатите и финансите на музикантите от Българското национално радио (БНР), той посочи, че е намерено възможно решение. Те искаха да влязат частично в системата на делегирания бюджет на МК, което не е възможно, защото БНР и МК са различни второстепенни разпоредителя на държавния бюджет, каза Найден Тодоров. Той поясни, че докато се е търсело вариант за решение, се оказало, че едни от най-добрите оркестри у нас – Оркестърът на БНР, Смесеният хор на БНР, Народният хор, Биг бендът на БНР, не съществуват в правния мир. „Такива юридически лица не съществуват. Има т.нар. музикална къща към БНР, те са към нея, но в закона те са споменати като музикални състави към БНР“, каза Тодоров. Министърът на културата обясни, че първата стъпка към решение на проблема е оркестрите да бъдат институционализирани, да станат юридическа структура към БНР и тогава законът ще даде възможност за повишаване на техните доходи. Това е ангажимент, който поех – да подготвим тази промяна, отбеляза Найден Тодоров.
/АКМ