Ветровете в Русенско официално влизат в инвестиционния фокус на държавата. Две зони в областта попадат сред 25-те приоритетни територии за изграждане на ветрогенератори според проекта на Плана за развитие на вятърната енергия, разработен от пет министерства. Става въпрос за терени с обща площ над 1400 кв. км, които обхващат общините Ценово, Борово, Иваново, Две могили и Бяла.
Зона 12 обхваща 455 кв. км в общините Ценово, Борово, Иваново, Две могили, Бяла, като се простира и в части от Великотърновско (община Стражица) и Търговищко (община Попово). За нея е предвиден капацитет за присъединяване от 120 MW - 60 MW в подстанция „Две могили“ и още 60 MW в подстанция „Борово“.
Зона 13 е значително по-обширна - близо 975 кв. км, което я прави една от най-големите в страната. Тя обхваща части от общините Две могили и Бяла, а също така навлиза дълбоко в областите Велико Търново, Търговище, Разград и Сливен. Тази зона разполага с общ капацитет от 60 MW, за които вече има сключени предварителни договори.
Подборът на терените не е случаен. Отрязани са всички територии, които попадат в защитени зони от „Натура 2000“, горски територии, постоянно затревени площи, миграционни пътища на птици и зони с висока екологична чувствителност. След това са включени само районите със средногодишна скорост на вятъра над 5,5 м/сек на височина 150 метра - икономическият минимум за рентабилна инвестиция.
Финалният филтър е била близостта до електропреносната мрежа и наличието на свободен капацитет за присъединяване - точно това, с което разполагат подстанциите в Две могили, Борово
Определянето на тези територии не е просто картографско упражнение. То носи със себе си сериозни административни облекчения и предимства за инвеститорите, които решат да изграждат вятърни паркове точно там.
Съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници, в приоритетните зони всички необходими административни разрешения - от оценката за въздействие върху околната среда до самото разрешение за строеж - се издават в срок до една година. Това е сериозно ускорение в сравнение със стандартните процедури, които често се проточват с години.
Още по-важното - в тези зони се прилага презумпцията, че проектите нямат значително отрицателно въздействие върху околната среда, стига да спазват предварително зададените правила и мерки за смекчаване. Това означава, че инвеститорите получават значително по-голяма предвидимост още на етап планиране.
Макар и облекчени, процедурите не са без грижа за природата. Планът въвежда задължителни мерки за опазване на птиците и прилепите - групите, които са най-уязвими от вятърните турбини.
За по-големите проекти (с два или повече генератора) се изисква инсталиране на системи за ранно предупреждение и автоматично спиране на турбините при прелитане на ята птици („shutdown on demand“). Новите електропроводи, които ще свързват централите към мрежата, трябва или да бъдат подземни, или специално конструирани, за да предотвратяват токов удар на птици.
Според Интегрирания план в областта на енергетиката и климата, до 2030 г. България трябва да увеличи вятърните мощности на сушата с 1280 MW - от сегашните 704 MW до близо 2000 MW. Амбициите за 2050 г. са още по-сериозни - 5450 MW.
Русенска област, със своите равнинни терени и добър ветрови потенциал, се очертава като един от ключовите региони за постигането на тези цели. От общия капацитет от над 2000 MW, предвидени в 25-те зони в страната, русенските зони 12 и 13 разполагат с общо 180 MW възможности за присъединяване.