Синдикатите и работодателите заявиха в декларация загриженост относно нарастващите рискове за конкурентоспособността на европейската и българската индустрия

Национално представителните организации на работодателите и синдикатите заявиха своята сериозна загриженост относно нарастващите рискове за конкурентоспособността на европейската и българската индустрия, произтичащи от нарастващата регулаторна тежест, високите енергийни разходи и нестабилността на пазара на въглеродни емисии в декларация, получена в БТА от Българската стопанска камара. 
В декларацията е отбелязано, че в условията на засилена глобална конкуренция и ускорена индустриална трансформация европейската индустрия се нуждае от политики, които създават предвидима регулаторна среда, насърчават инвестициите и защитават производствените вериги и работните места в Европейския съюз.
„В тази връзка подкрепяме съвместната инициатива на министрите на индустрията на Австрия, Хърватия, Чехия, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания за предприемане на решителни действия за укрепване на конкурентоспособността на европейската индустрия и за осигуряване на по-балансиран и инвестиционно ориентиран регулаторен подход. Инициативата е продължение на Берлинската декларация на 03.11.2025 г. в рамките на инициативата Friends of Industry, подкрепена и приета и с подписа на България“, акцентират синдикатите и работодателите.
Според тях България трябва да е сред най-активните държави в такива инициативи - всяко европейско решение, което води до допълнително нарастване на производствените разходи в индустрията се отразява по-силно върху България спрямо средното за ЕС. 
„Делът на индустрията в българската икономика е над съпоставимия средноевропейски. Българската индустрия е интегрирана в европейските вериги на доставка и е гръбнакът на външната търговия и заетостта на страната. Затова всеки устойчив спад в промишлеността автоматично се превръща в социален риск и е директен удар по износа, платежния баланс и фискалната позиция на България. Поради това считаме за важно страната ни да участва активно и последователно при формирането на регулаторния и енергийния дневен ред на Европейския съюз и да отстоява мерки, които запазват конкурентоспособността на индустрията“, пише в документа.
Синдикатите и работодателите посочват, че споделят заявената позиция, че декарбонизацията на индустрията не може и не трябва да бъде постигната чрез деиндустриализация, закриване на производства и загуба на работни места в Европа. Европейските политики следва да гарантират реални условия за конкурентоспособност на европейските предприятия спрямо глобалните пазари, смятат те. 
Синдикатите изтъкват, че особено тревожни са тенденциите, свързани с функционирането на Европейската система за търговия с емисии (EU ETS), които са основна причина за значително по-високите енергийни цени в Европейския съюз, създават риск от прекомерна ценова волатилност, ограничена ликвидност на пазара и допълнителен натиск върху индустриалните предприятия. „Високите цени на въглеродните емисии, в комбинация с непосилните цени на енергията поставят под въпрос оцеляването на цели сектори като енергетика, транспорт, производство на торове, цимент, стомана, алуминий, химикали и др. Предстоящото преразглеждане на системата следва да гарантира по-голяма предвидимост, стабилност, ефективни механизми за защита срещу изтичане на въглерод и енергийна и ресурсна независимост, както и да не води до изместване на производства извън ЕС, а до реална трансформация на базата на иновации и инвестиции“, е посочено в декларацията.
Синдикатите и работодателите настояват правителството да предприеме активни действия и ясно да заяви позицията на България в рамките на Европейския съюз, като подкрепи официално инициативата на държавите членки, настояващи за укрепване на конкурентоспособността на европейската индустрия и намаляване на регулаторната тежест върху предприятията, застане зад необходимостта от реформа на Европейската система за търговия с емисии, която да гарантира конкурентноспособна европейска индустрия, предвидимост на пазара, ограничаване на ценовата волатилност и ефективна защита срещу изтичане на въглерод, защити интересите на българската индустрия и работещите в нея, като настоява за политики, които съчетават климатичните цели с конкурентноспособна енергетика, икономическа устойчивост и развитие на индустриалната база.
Освен това те искат правителството да подкрепи ускоряването на процедурите за индустриални инвестиции, да намали административните бариери и да създаде благоприятна среда за развитие на индустриалните вериги на стойност в ЕС, както и да включи социалните партньори в процеса на формиране на националната позиция на България по ключовите европейски индустриални и климатични политики.
Според синдикатите и работодателите липсата на активна и навременна позиция на България по тези въпроси създава реален риск от загуба на индустриален потенциал, инвестиции и работни места, както и от задълбочаване на икономическите различия между държавите членки на Европейския съюз.
Декларацията е подкрепена от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Конфедерацията на труда „Подкрепа“ (КТ „Подкрепа“), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
БТА припомня, че по-рано днес при представянето на резултатите от проект за картографиране на косвено засегнатите от въглеродния преход в Перник, Кюстендил и Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че на 19 март Европейският съвет ще обсъжда важни актове като декларация на министрите на индустрията на 13 държави, сред които Германия, Франция, Хърватия, Чехия, Словакия и Словения, които искат преразглеждане на сисметата за търговия с емисии, дори три от тях искат временно спиране на тази система. Къде е България, присъединяваме ли се, попита той в присъствието на служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков. Ние настояваме да се присъединим, заяви президентът на КНСБ.