Чрез изменение на Закона за валутния обмен и външната търговия (Foreign Exchange and Foreign Trade Law) правителството на премиера Санае Такаичи се стреми да гарантира възможност за идентифициране на чуждестранни инвестиции, които представляват риск за националната икономическа сигурност. Такаичи настоя за създаването на японски вариант на Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS) още по време на кандидатурата си за лидер на управляващата Либерално-демократическа партия (ЛДП) през есента.
Създаването на новия орган беше включено и в коалиционното споразумение между Либерално-демократическата партия и Партията на японското възстановяване (известна като „Нипон Ишин“), подписано през октомври. В програмна реч пред парламента през февруари премиерът подчерта, че новата структура ще повиши ефективността на проверките на входящите преки инвестиции.
В процеса на контрол ще участват Министерството на финансите, Министерството на икономиката, търговията и промишлеността, както и Секретариатът за национална сигурност (National Security Secretariat - NSS) към кабинета. Съгласно действащото законодателство правителството извършва предварителен контрол върху чуждестранни инвеститори при придобиване на определен дял в компании, свързани с критични сектори за националната сигурност, като авиацията и енергетиката.
Предлаганите изменения предвиждат проверките да се прилагат и при случаи, когато чуждестранна компания придобива друго чуждестранно дружество, което вече притежава дялове в японска корпорация. Ако бъде установен особено висок риск за сигурността, например при инвеститор, нарушавал закона в миналото, властите ще могат да разширят контрола и върху дейности в отрасли, които в момента не попадат в обхвата на закона. За „чуждестранни инвеститори“ ще се считат и японски компании, за които е установено, че са под влиянието на чуждо правителство.
В САЩ Комитетът за чуждестранни инвестиции има правомощия да преценява дали инвестиции на чуждестранни компании представляват риск за националната сигурност и при необходимост може да препоръча на президента тяхното блокиране. През последните години комисията участва в разглеждането на офертата на стоманодобивна корпорация „Нипон стийл“ (Nippon Steel) за придобиване на американската „Юнайтед стейтс стийл“ (United States Steel Corp.), известна като „Ю Ес Стийл“ (U.S. Steel Corp.).
На този фон се очаква Япония и САЩ да договорят съвместен проект в корабостроителния сектор на стойност 100 милиона долара – област, която и двете държави се стремят да развиват заради доминиращите позиции на китайските производители, допълва Киодо. Споразумението се очаква да бъде финализирано по време на среща между премиера Такаичи и президента на САЩ Доналд Тръмп във Вашингтон в четвъртък.
Двете страни възнамеряват да си сътрудничат в използването на изкуствен интелект (ИИ) и роботика, както и в обучението на служители. Сред обсъжданите направления е съвместна научноизследователска и развойна дейност, включително технологии, при които роботи, управлявани от изкуствен интелект, автономно заваряват стоманени плочи при изграждането на кораби.
Китай заема дял от над 50 на сто при световното производство в корабостроителниците благодарение на ниските разходи за труд и високата степен на автоматизация. Още миналата година Токио и Вашингтон се договориха да разширят сътрудничеството си за увеличаване на производствения капацитет, насърчаване на японските инвестиции в САЩ и съвместно разработване на технологии в областта на изкуствения интелект и роботиката.
Въпреки че президентът Тръмп обеща да възроди американската корабостроителна индустрия, секторът е сред стратегическите приоритети и за правителството на Такаичи, което цели да засили икономическата сигурност и да намали зависимостта от чуждестранни корабостроителници.
Японското правителство вече обяви планове за насърчаване на публично-частни инвестиции в размер на 1 трилион йени (около 6,3 милиарда долара) с цел стимулиране на растежа в сектора. Поставена е и цел за удвояване на годишния производствен обем на корабостроителната индустрия до около 18 милиона тона общ дедуейт тонаж (DWT - максималното полезно натоварване на кораба, без теглото на самия плавателен съд) до 2035 година.