Инсталацията предлага интерактивно преживяване със смесена реалност (MR), в което физическата среда и дигиталните елементи се преплитат. Чрез VR очила Meta Quest 3 посетителите могат да си взаимодействат с виртуални обекти – да ги хващат, преместват и комбинират, създавайки нови хибридни структури. Тази динамична система от връзки отразява съвременните научни изследвания върху микробиомите, които разглеждат организмите като сложни екосистеми, населени от милиарди микроорганизми.
На въпрос от БТА защо е избрала да представи своя проект в Националния природонаучен музей и как се променя възприятието за „Симбиотичната синхроничност", когато тя е поставена сред експонати на милиони години, Дагмар Шюрер отговори: „В много от моите произведения винаги съм вдъхновена от биологията и невронауката, защото имам образование както по биология, така и по изящни изкуства. Всичко, което правя, е концептуално вдъхновено от биологични концепции".
„Също използвам визуални мотиви от микробиологията, растителния свят и т.н. И мисля, че това е идеално съчетание с Националния природонаучен музей, защото той също е свързан с визуализирането на природни процеси. След това може би правя още една стъпка напред, защото го обвързвам и с новите технологии", обясни австрийската артистка.
Тя допълни, че темата в инсталацията „е симбиозата, която е биологична концепция – да живеем и да се развиваме заедно. И затова мисля и за това как ние сме в симбиоза с новите технологии. Смятам, че това е чудесно допълнение към милионите години и към новите години в Природонаучния музей".
Шюрер коментира и темата за симбиозата срещу синхроничността в контекста на климатичните промени и бързата дигитализация.
„Мисля, че критичното е симбиозата – да приемем факта, че трябва да работим заедно като всички хора, но също и с нечовешки агенти като обекти, растения, животни – всичко. Ние всички сме част от една екосистема. А синхроничността също е термин от биологията или дори от невронауката, от когнитивните науки. Те са установили, че хората всъщност се синхронизират на мозъчно ниво. Ако използват сходни медии, ако извършват ритуали заедно, ако споделят традиции и т.н. Така че това е като осъзнаване, че всъщност сме много по-еднакви, отколкото си мислим. Ние всички се синхронизираме през цялото време в един вид супермозък или нещо подобно", коментира Шюрер.
Тя обясни, че не за първи път показва своята инсталация. „Представяла съм я и на други места и съм установила, че смесената реалност е много популярна, особено защото е и интерактивна. Така че хората могат действително да влязат в нея, да си играят с нея. Това е много игрови начин, който дава възможност да се учи за технологиите и да се преживява технологията. Това не е кино - седиш там и нещо ти се поднася. В моята инсталация хората могат активно да бъдат част от целия експонат, докъдето технологията позволява", отбелязва тя.
„Инсталацията ми изобщо не е само за тийнейджъри и млади хора, а също и за възрастни... от 5 до 95-годишни хора са я посещавали. По-старите поколения казват, че виртуалната реалност не е за тях, че е твърде сложна, но е точно обратното – вече има много възрастни хора, които наистина я обичат. Ако имат достатъчно смелост да я изпробват, я намират за изключително популярна и сред тях", каза още австрийската артистка.