Проектът събира на една сцена музиката на композиторите Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки в съпровод на Плевенската филхармония. В програмата са включени нови симфонични аранжименти на популярни български песни, които през годините са се превърнали в част от музикалната памет на няколко поколения.
Заглавието на турнето „За тебе бях дихание…“ е вдъхновено от две емблематични български песни – „За тебе бях“ по музика на Красимир Гюлмезов, популярна в изпълнение на Лили Иванова, и „Дихание“ по музика на Светослав Лобошки, позната на публиката чрез интерпретацията на Орлин Горанов.
„Всяка песен си има съдба. Ако е писано тази песен да бъде изпята от определен певец, тя ще отиде при него. Другите певци просто няма да усетят тази песен“, посочи Гюлмезов.
Макар самият той да пише предимно музика, Гюлмезов подчерта, че именно песните със силни текстове остават във времето. Според него това е ключовият елемент, който прави една песен дълговечна.
„Според мен важна е най-вече текстуалната основа на една песен. Разбира се, музиката е важна, изпълнителят е важен – как изглежда, как пее. Но ако текстовата основа е слаба, нищо няма да стане. Текстът е много близо до хората. Виждам, че песните, които имат силна текстова основа, остават 10, 20, 30, 40, 50 години“, подчерта той.
Композиторът разказа, че авторът често остава „невидимият герой“ зад песента. „Винаги има невидим герой, защото изпълнителят е лицето на песента – той има визията, която я представя, той е лицето на песента, но авторът винаги остава зад кулисите“, отбеляза той.
Гюлмезов отбеляза и влиянието на изкуствения интелект върху създаването на музика. „Не знам дали има криза в авторската песен, но виждам, че напоследък изкуственият интелект набира много инерция и виждам наши колеги и хора, които познавам и уважавам, как започват да правят такива песни и да предлагат на други изпълнители песни с помощта на изкуствения интелект, което на този етап минава“, каза още той.
По думите му опитът и музикалното образование са важни за създаването на стойностна музика. С времето той е намерил баланс между собственото си творческо усещане и очакванията на публиката, добави Гюлмезов.