Седмицата на централните банки: петролът, войната в Близкия изток и лихвените решения ще определят посоката на пазарите

Глобалните финансови пазари навлизат в настоящата седмица под силното влияние на две основни теми – ескалацията на конфликта в Близкия изток и серията от решения на най-големите централни банки в света. Инвеститорите ще следят едновременно динамиката на цените на енергията, развитието на инфлацията и сигналите от паричните власти за бъдещата посока на лихвените проценти.
Според анализ на „Саксо Банк“ (Saxo Bank) седмицата ще бъде доминирана от решенията на централните банки, като на фона на напрегнатия геополитически контекст банкерите трябва да вземат решения в среда на нарастващи рискове за инфлацията и икономическия растеж.
„Управлението за федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка, „Банк ъв Ингланд“ и „Банк ъв Джапан“ са готови да обявят решенията си за лихвените проценти тази седмица. И нито една от тях няма лесно решение“, посочват анализаторите на „Саксо Банк“.
Фокусът е върху УФР
Най-голямото внимание ще бъде насочено към заседанието на Управлението за федерален резерв на САЩ, който ще обяви решението си за паричната политика в сряда.
Очакванията на пазарите са централната банка да запази основния лихвен процент без промяна, след като през 2025 г. предприе три последователни намаления. Основният аргумент за изчаквателната позиция е комбинацията от отслабващ пазар на труда и все още устойчив инфлационен натиск.
Икономиката на САЩ изненадващо е загубила около 92 000 работни места през февруари – третият спад на заетостта за последните пет месеца. В същото време потребителските цени са се повишили с 2,4 процента на годишна база – над целта на УФР от 2 процента.
„УФР ще бъде в центъра на вниманието, особено предвид факта, че видяхме пазара да отблъсква очакванията за понижение на лихвите“, коментира старшият глобален инвестиционен стратег в „Едуард Джоунс“ (Edward Jones) Анджело Куркафас.
Според данни на Ел Ес И Джи (LSEG) пазарите вече очакват по-малко от едно стандартно понижение на лихвите до края на годината, докато в края на февруари инвеститорите прогнозираха две намаления.
Особено внимание ще бъде насочено към икономическите прогнози на централната банка и т.нар. „точкова графика“, която показва очакванията на членовете на Управителния съвет за бъдещото равнище на лихвените проценти.
„Мисля, че това ще определи тона за годината и как да разглеждаме инфлацията, предизвикана от цените на петрола“, казва Пол Нолте от „Мърфи енд Силвест Уелт Мениджмънт“ (Murphy & Sylvest Wealth Management).
Централните банки в Европа и Япония
Пазарите ще следят внимателно и решенията на Европейската централна банка и „Банк ъв Ингланд“, които ще заседават в четвъртък.
Според „Саксо Банк“ очакванията са двете институции да оставят лихвените проценти без промяна, но ключовият въпрос е каква ще бъде посоката на паричната политика след това.
Само преди няколко седмици инвеститорите очакваха Европейската централна банка да запази лихвените проценти без промяна през цялата година. Сега обаче пазарите вече отразяват вероятност за поне едно повишение на лихвите.
Причината е свързана с енергийната зависимост на Европа.
„Европа разчита силно на вноса на петрол и природен газ, така че всяко увеличение на енергийните разходи се пренася по-бързо върху потребителските цени“, отбелязват анализаторите на „Саксо Банк“.
В Япония се очаква „Банк ъв Джапан“ също да запази лихвените проценти без промяна, но пазарите ще следят внимателно дали централната банка ще даде сигнали за по-бързо повишаване на лихвите.
Енергийният шок и рискът от нова инфлационна вълна
Основният фактор, който определя настроенията на пазарите, остава динамиката на цените на петрола.
Според анализ на „Оанда“ (OANDA) енергийните пазари вече са навлезли в период на силни сътресения.
„По-високите цени на петрола водят до по-висока инфлация. По-високата инфлация води до по-ниска рентабилност. По-ниската рентабилност и по-високата инфлация водят до затруднения на пазарите“, отбелязват анализаторите на компанията.
От началото на конфликта американският суров петрол поскъпна до близо 120 долара за барел, преди да се стабилизира около психологическата граница от 100 долара.
Според анализатори на пазара дори се обсъжда сценарий, при който цените на петрола могат да достигнат 200 долара за барел, ако конфликтът в региона се задълбочи.
Допълнително напрежение създава и блокирането на Ормузкия проток – един от най-важните транспортни маршрути за енергийните доставки в света.
Ормузкият проток и глобалният енергиен риск
Според анализ на „Хамбургер Шпаркасе“ (HASPA) Ормузкият проток е практически непроходим вече близо две седмици, което увеличава риска от продължителни сътресения на глобалните енергийни пазари.
„Около една пета от световното потребление на петрол обикновено се транспортира през този пролив“, посочва инвестиционният стратег Марк Даудинг от „Ар Би Си БлуБей Асет Мениджмънт“ (RBC BlueBay Asset Management).
Освен това през Ормузкия проток преминават и около 20 процета от световния износ на втечнен природен газ, както и значителни количества торове и химически продукти.
Главният икономист на „ДекаБанк“ (DekaBank) Улрих Катер предупреждава, че трайни цени на петрола над 100 долара могат да доведат до понижение на икономическите прогнози.
„Дълготрайни цени над тази граница биха довели до необходимостта от понижаване на икономическите прогнози с около половин процентен пункт“, отбелязва Катер.
При сценарий с петрол над 150 долара за барел той не изключва и възможността за глобална рецесия.
Пазарите се подготвят за волатилност
Според главния икономист на „Ес енд Пи Глобал Маркет Интелиджънс“ (S&P Global Market Intelligence) Крис Уилямсън седмицата ще бъде ключова за оценката на глобалните икономически рискове.
„Централните банки ще трябва да решат дали да пренебрегнат краткосрочния инфлационен ефект от по-високите енергийни цени и да подкрепят икономическия растеж, или да действат по-агресивно, за да предотвратят ново ускоряване на инфлацията“, посочва Уилямсън.
Пазарите на акции вече реагират на повишената несигурност. Индексът S&P 500 се понижи с над 4 на сто за седмица, а германският DAX загуби около 4 на сто.
Главният пазарен анализатор на „Си Ем Си Маркетс“ (CMC Markets) Андреас Липков предупреждава за риск от стагфлация.
„По-нататъшното покачване на цените на енергията ще се превърне в истинско изпитание за инфлацията и растежа“, заяви той.
В същото време стратегът по акции на „Ландесбанк Баден-Вюртемберг“ (Landesbank Baden-Württemberg) Уве Щрайх отбелязва, че исторически петролните шокове често са били последвани от икономически спад.
„По-ранните шокове в цените на петрола бяха последвани предимно от рецесии“, предупреждава той.
Икономическите данни също ще бъдат важни
Освен решенията на централните банки инвеститорите ще следят и редица икономически показатели.
В САЩ в понеделник ще бъдат публикувани данните за продажбите на дребно, които според анализаторите на „Комерцбанк“ (Commerzbank) ще дадат първи сигнал дали частното потребление започва да се забавя.
„Очаква се след спада през януари продажбите да се увеличат с около 0,4 на сто през февруари“, отбелязват икономистите на банката.
В Китай ще бъдат публикувани данни за индустриалното производство и продажбите на дребно, а в еврозоната вниманието ще бъде насочено към индекса на икономическите очаквания на института Цет Е Ве (ZEW).
Според главния икономист на „Мецлер“ (Metzler) Едгар Вок е възможно индексът да отчете ново понижение след неочаквания спад през февруари.
На този фон инвеститорите навлизат в една от най-напрегнатите седмици за финансовите пазари от началото на годината.
Комбинацията от война в Близкия изток, силни колебания в цените на енергията и ключови решения на централните банки означава, че геополитическите новини вероятно ще продължат да доминират над икономическите данни.
Както отбелязват анализаторите, именно продължителността на конфликта и развитието на енергийните пазари ще определят дали световната икономика ще навлезе в нов инфлационен цикъл или ще избегне по-сериозно забавяне.