Тук разказваме историята за творческия път на три различни поколения от семейството - дядо, син и внук, които в определен етап взаимно си оказват влияние, но в крайна сметка всеки има собствено развитие. Тепърва ще видим накъде ще поеме кариерата на най-младия - Еди Баръмов, който завърши дизайн в Грьонинген и се занимава с анимация. От него може да видите живопис и литографии. Приживе баща му го въведе в графичното изкуство, но имаше впечатление, че има усет към живописта, разказа Вълчева.
От съпруга си Роберт тя знае, че баща му - Евгений Баръмов, е оказал огромно влияние върху неговото ориентиране и отношение към изкуството. От ранна детска възраст е получил достъп до много литература, слушал е разговори. Баща му е успял да възпита в него отговорно и осъзнато отношение към това, което прави, както и идеята, че в изкуството трябва да се влага някакъв смисъл.
Според нея повод за гордост е, че първата абстрактна пластика в България се намира във Варна и това е „Посоки и движение“ на Евгений Баръмов пред автогарата. „Това е един много значим автор, може би частично останал в периода, в който е бил най-активен - на социалистическия реализъм и близкото тоталитарно минало, но всъщност е направил много важни обекти“, каза Вълчева. Припомни, че Евгений Баръмов има техническо средно образование и при него личи дух на откривателство. Изобретил е специален нож за рязане на стиропор, който е ползвал при подготовката на паметника на българо-съветската дружба във Варна, който също е негово дело.
„Откривам това и при Роберт - идеята да се търси съвсем целенасочено някаква концепция, някаква иновация в изкуството. Той смяташе, че добрият съвременен художник трябва да провокира, поемаше рисковете да прави скандал, може би за да бъде забележим. Това навярно е било осъзнато, търсено в определен период, защото ако се вгледаме пък в архитектурите му, виждаме един много хармоничен свят, утопичен, в който човешкото присъствие е напълно в унисон с природата и естествените процеси. Но в един момент, когато навлезе в съвременното изкуство, той разшири търсенията си към това да провокира“, сподели съпругата на художника.
Мнозина си спомнят инсталацията му с кубчета въздух от павилионите на Венецианското биенале за изкуство. По думите на Вълчева тогава той изхожда от презумпцията, че България е нямала национално участие на това престижно събитие. Въздухът е бил събиран с позволението на кураторите на отделните павилиони.
„В настоящата фамилна изложба може да се види друга от провокациите на Роберт Баръмов. Тя е базирана на негов спомен от бащиното му ателие, който научих при подготовката на последния му проект Brutality, свързан с паметника на българо-съветската дружба. Той си спомня много ясно процеса на работа, проектиране, чертане, но разказва и една любопитна история, която аз си позволих да споделя със зрителите на тази изложба. Баща му прави малка пластика от хлебна гума, която при хвърляне запазва формата си, и насърчава Роберт съвсем свободно да играе сред неговите макети. Под обстрел попада и паметникът на българо-съветската дружба. По-късно вече Роберт интерпретира това като някаква свобода и като насърчаване от страна на баща му да търси собствената си истина, предполагам и да провокира твърдата материя“, разказа Вълчева.
Според нея се оказва, че по някакъв начин се предава в поколенията отношението към света, свободата, към новостите. А Евгений Баръмов е оставил в наследство и схващането си, че изкуството е форма на игра и на първо място трябва да доставя удоволствие на твореца и да го забавлява.
Роберт Баръмов присъства в експозицията и с последни екземпляри на графики в техниката суха игла, характерна за творчеството му. Някои от тях са видоизменени от самия автор чрез дорисуване на стари плаки. В експозицията са включени и няколко голямо-форматни платна, засягащи лична тематика, която вълнува автора в последните години от неговия път.
Роберт Баръмов (1966-2021) е роден във Варна. Завършил е Художествената гимназия в София, а през 1994 г. - графика в Националната художествена академия. Тогава реализира и първата си самостоятелна изложба. Името му се свързва с графиката и с модерния и новаторски подход към изображението. През годините е отличен с над 40 международни награди за графика и съвременно изкуство, получени на различни форуми. Реализирал е в чужбина концептуални изложби.