Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт.
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители.
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/
Има един странен, почти парадоксален момент в живота на много хора. След период на трудности, напрежение или дълго чакане най-накрая идва нещо хубаво - спокойствие, любов, успех, ново начало. И точно тогава, вместо радост, вътре в нас се появява нещо неочаквано: тревога.
„Твърде хубаво е, за да е истина“.
„Сигурно скоро ще се случи нещо лошо“.
„Не може да е толкова спокойно“.
Има дори поговорка - „Много хубаво не е на хубаво“...
Това усещане е толкова разпространено, че психологията отдавна му е дала име: страх от щастието. Колкото и парадоксално да звучи, много хора несъзнателно се страхуват от щастието - или по-точно от това, което може да последва след него.
Щастието като психологическа уязвимост
Щастието обикновено се възприема като крайна цел на човешкия живот. От ранно детство слушаме, че човек трябва да бъде успешен, обичан, удовлетворен. Но когато се вгледаме по-дълбоко в човешката психика, откриваме нещо любопитно - щастието невинаги се преживява като безопасно състояние.
На пръв поглед щастието изглежда естествената цел на човешкия живот. Всички говорим за него, всички го търсим, всички го желаем. Но когато се доближим до него, често се оказва, че психиката ни реагира по неочакван начин.
Причината е проста: когато човек е щастлив, той има какво да изгуби. Любовта носи радост, но и страх от раздяла. Успехът носи удовлетворение, но и страх от провал. Спокойствието носи лекота, но и тревога дали няма да бъде нарушено. Щастието прави човека уязвим, защото отваря сърцето му. А всяко отворено сърце е и чувствително.
Причината отново е проста: щастието ни прави уязвими. И точно тази възможна загуба плаши човешкия мозък. Психологията знае, че мозъкът ни не е създаден да търси щастие. Той е създаден да оцелява. Затова често предпочита познатото - дори ако това познато е неудобно, трудно или болезнено. За него стабилността е по-важна от радостта.
Мозъкът е програмиран за оцеляване, не за щастие
Невронауката обяснява този парадокс по много интересен начин. Човешкият мозък не е еволюирал, за да ни направи щастливи. Той е еволюирал, за да ни запазва живи.
Това означава, че основната му задача е да разпознава опасности, рискове и несигурности. Именно затова мозъкът има естествена склонност да се фокусира повече върху заплахите, отколкото върху положителните преживявания.
Когато животът стане прекалено спокоен, мозъкът започва да „сканира“ за потенциални проблеми. Това е механизъм за защита. От еволюционна гледна точка нашите предци са оцелявали именно благодарение на способността си да очакват опасности. Днес този механизъм често се проявява като вътрешна тревога дори в моменти на радост. Затова някои хора започват да очакват проблеми точно в момента, когато животът им започва да се подрежда. Не защото искат да бъдат нещастни, а защото психиката им се опитва да ги предпази.
Детството и вътрешните убеждения
Много от страховете, които носим като възрастни, се формират в ранните години на живота. Ако детето е израснало в среда, в която спокойствието е било рядко, а конфликтите - чести, психиката му може да научи, че щастието е временно. Когато радостта винаги е била последвана от напрежение, човек започва да очаква същия модел и в зрелия си живот. Например, ако в едно семейство щастливите моменти често са били прекъсвани от скандали или непредвидими ситуации, детето може да изгради убеждението, че спокойствието е нещо крехко и нестабилно. По-късно това убеждение се превръща в тих вътрешен сценарий: когато всичко е добре, нещо вероятно ще се обърка. Така в зрелия живот дори спокойствието може да изглежда подозрително.
Самосаботажът - когато човек сам разрушава щастието си
Понякога страхът от щастието води до още един интересен психологически феномен - самосаботажът. Това са онези ситуации, в които човек несъзнателно разваля нещо хубаво в живота си. Например:
* човек, който започва успешна връзка, но започва да се държи дистанцирано или подозрително;
* професионалист, който е на прага на успеха, но започва да се съмнява в себе си и да отлага важни решения;
* човек, който е постигнал стабилност, но започва да търси проблеми там, където няма.
Самосаботажът не е знак за слабост. Често той е опит на психиката да възстанови познатото равновесие.
Когато човек не вярва, че го заслужава
Понякога страхът от щастието идва и от друго място - самооценката. Ако дълго време човек е живял с усещането, че не е достатъчно добър, че не заслужава любов или успех, щастието може да предизвика вътрешен конфликт.
„Наистина ли го заслужавам?“
„Дали няма да го изгубя?“
„Дали това не е случайност?“
Човек несъзнателно започва да разваля хубавите неща - не защото не ги иска, а защото не вярва, че може да ги задържи.
Страхът от загубата
Щастието винаги носи и риск. Колкото повече обичаме, толкова повече се страхуваме да не изгубим. Психолозите често наблюдават това в отношенията между хората. Когато една връзка стане дълбока и истинска, понякога се появява страхът, че тя може да бъде разрушена. Така радостта се смесва с тревога. Щастието става крехко. И човек започва да се пази - дори от собствените си чувства.
Познатото страдание
Има и още един парадокс: понякога страданието е познато.
А човек винаги се чувства по-сигурен в познатото, дори когато то не е приятно.
Затова някои хора остават в ситуации, които не ги правят щастливи - неудовлетворяваща работа, трудни отношения, постоянен стрес. Това не означава, че искат да страдат. Означава, че несъзнателно се чувстват по-ориентирани в тази реалност. Щастието изисква нещо много по-трудно: да повярваме, че животът може да бъде различен.
Парадоксът на щастието
Психологията показва, че щастието рядко идва, когато човек отчаяно го търси. По-често то се появява, когато човек се научи да приема живота в неговата цялост - и с трудностите, и с радостите. Да бъдеш щастлив, не означава, че няма да има проблеми. Означава, че човек позволява на хубавите моменти да съществуват, без постоянно да ги поставя под съмнение.
Да си позволиш радост
Може би най-важният психологически урок е този: щастието е умение. То не означава съвършен живот. Не означава постоянна еуфория. Не означава липса на тревоги. Щастието е способността да се отпуснеш в добрия момент, без да го разрушиш със страхове. Понякога най-смелото решение, което човек може да вземе, е да си позволи да бъде добре. Животът не винаги е сигурен. Винаги ще има промени, загуби, трудни моменти. Но това не означава, че радостта е опасна. Напротив. Радостта е част от човешкия опит също толкова, колкото и трудността. И може би истинската зрялост започва в момента, в който човек каже на себе си: „Да, хубаво е. И аз имам право да го преживея“.
Защото понякога най-голямата смелост не е да се борим със страха.
Понякога най-голямата смелост е да позволим на щастието да остане.
Как да спрем да саботираме собственото си щастие - 4 психологически стъпки
Понякога най-голямата пречка пред щастието не е животът, а собствените ни вътрешни убеждения. Психологията предлага няколко малки, но важни стъпки, които могат да ни помогнат да прекъснем този модел.
1. Забележете вътрешния си глас.
Когато нещо хубаво се случи, обърнете внимание на мислите, които се появяват. Ако веднага очаквате проблем, това е стар защитен механизъм, а не реална прогноза.
2. Позволете си да преживеете момента.
Щастието често е кратко и тихо. Вместо да го анализираме или да го поставяме под съмнение, понякога е достатъчно просто да го изживеем.
3. Поставете под въпрос старите убеждения.
Мисли като „не заслужавам това“ или „всичко хубаво свършва бързо“ често са наследени от минали преживявания. Те не са задължително истина за настоящето.
4. Тренирайте доверие към живота.
Щастието не означава, че няма да има трудности. Означава, че човек се научава да приема и светлите моменти, без да ги разрушава със страх.
Понякога най-смелото решение е просто това: да позволим на хубавото да остане.
Диана БАЛКАНДЖИЕВА