Обосновавайки избора си, журито казва: "Чрез творчеството си, намиращо се на кръстопътя между несигурността, експериментите с материали и културната памет, Смилян Радич предпочита крехкостта пред всяко необосновано твърдение за сигурност. Неговите сгради изглеждат временни, нестабилни или умишлено незавършени - почти на ръба на изчезването, но все пак осигуряват структурирано, оптимистично и тихо радостно убежище, приемайки уязвимостта като неразделна част от житейския опит".
Смилян Радич живее и работи в Сантяго. През 2017 г. архитектът основава архитектурния фонд Fundacion de Arquitectura Fragil. Много от своите творби Радич създава в сътрудничество със съпругата си, скулпторката Марсела Кореа. Тяхната съвместна инсталация "Момчето, скрито в рибата" е изложена на Архитектурното биенале във Венеция през 2010 г.
През 2014 г. Радич проектира временния павилион на галерията "Сърпънтайн" в Кенсингтънските градини в Лондон.
"Архитектурата съществува между големи, масивни и трайни форми - структури, които стоят под слънцето векове наред, чакайки нашето посещение, и по-малки, крехки конструкции - мимолетни като живота на муха, често без ясна съдба при конвенционална светлина. В рамките на това напрежение между различни времена, ние се стремим да създадем преживявания, които носят емоционално присъствие, насърчавайки хората да спрат за миг и да преосмислят един свят, който толкова често минава покрай тях с безразличие", казва Радич.
Чилийският архитект отхвърля повтарящия се архитектурен език; вместо това, всеки проект се разглежда като уникално проучване, основано на първични принципи и подплатено с прекъсната история. Контекстът, употребата и антропологичното съзнание имат предимство. Мястото се разбира не само във физически смисъл, но и като сближаване на история, социална практика и политически обстоятелства.
"Във всяка своя работа Смилян Радич Кларк успява да отговори с радикална оригиналност, превръщайки неочевидното в очевидно. Той се връща към най-неотменимите основни принципи на архитектурата, като същевременно изследва граници, които все още не са били докоснати. С екип само от няколко сътрудници Смилян Радич е способен да ни отведе до най-съкровената същност на застроената среда и човешкото състояние", казва Алехандро Аравена, председател на журито и лауреат на наградата "Прицкер" за 2016 г.
Архитектурата на Радич разкрива своята строгост не чрез формална категоричност, а чрез дисциплината на своята конструкция. Неговите проекти често изглеждат строги или елементарни, но това впечатление крие прецизна инженерна мисъл и конструкция. Материали като бетон, камък, дърво и стъкло са подбрани в съзнателно съотношение помежду си, за да оформят тежестта, светлината, звука и затвореното пространство.
Неговите творби се отличават с тиха емоционална интелигентност, продиктувана от съпричастност към човешкия опит и съобразена с начина, по който архитектурата се възприема във времето. Неговите сгради излъчват защитеност, вътрешна съсредоточеност и внимание към човешката крехкост.
Развивана в продължение на повече от три десетилетия, практиката на Смилян Радич обхваща културни институции, обществени пространства, търговски сгради, частни резиденции и инсталации в Албания, Австрия, Чили, Хърватия, Франция, Италия, Испания, Швейцария и Великобритания.
Наречен през 2014 г. от "Ню Йорк таймс" "рок звездата сред архитектите", 60-годишният чилиец е по-известен в интелектуалните и артистичните среди, отколкото сред широката публика, отбелязва АФП.
"Прицкер", известна още като "Нобелова награда за архитектура", е учредена от американския бизнесмен Джей Прицкер през 1979 г. Отличието се присъжда на живи архитекти, чиято работа съчетава талант, модернизъм и хуманитаризъм. Смилян Радич Кларк е нейният 55-и лауреат. Носителите на "Прицкер" получават 100 000 долара и бронзов медал.
Миналата година наградата спечели китайският архитект Лю Цзякун.