Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Съществителното име еснаф сега се употребява по отношение на човек с ограничени духовни интереси, с ограничен начин на мислене, т.е. то има значение на обидна характеристика. Сродни с него са думите еснафка „(пренебрежително) жена с лош вкус, с ограничени интереси“ и еснафски. Произходът на думата обаче показва, че първоначалното ѝ значение е било съвсем различно и тя не се е употребявала като обида.
Съществителното име еснаф произлиза от арабски език, откъдето е възприето в турски (вж. тур. еsnaf „занаятчия; дребен търговец; професионално съсловие, професионална гилдия“). През Възраждането тази дума има същото значение и в българския език – организация на занаятчии от една или сродни професии. Аналог на този тип професионални организации са цеховете в западноевропейските градове (цеховите организации в Западна Европа съществуват между XI – XVI в., след което настъпва и техният упадък).
Еснафите, подобно на западноевропейските цехове, имат ясно изразена структура: те включват чираци, калфи и майстори. Най-важната задача на еснафите е да регулират конкуренцията между местните занаятчии и да гарантират качеството на продукцията. Те също така контролират цените, условията на работа, начина на обучението на чираците и калфите и защитават членовете си от външна конкуренция. Всеки еснаф има строги правила за поведение и свой празник.
Чираци са онези, които започват изучаването на занаята (най-често юноши на 12 – 14 г.). Те извършват най-обикновената работа и помагат в по-тежката работа в дома на майстора. Чираците получават само храна, но не и заплащане за труда си. Калфите са напреднали в занаята и работят целодневно под ръководството на майстора. Това продължава поне 3 години. Калфите получават и парично възнаграждение за своя труд.
Майсторите са едновременно и занаятчии, и търговци. Само те имат право да продават изработената стока (оттук води началото си и изразът „няма го майстора“ – т.е. това, което желае някой, не може да стане в момента, понеже майсторът отсъства, а калфата няма право да го замества). Позицията на майстора се е смятала за особено престижна.
Еснафът се управлява от общото събрание на майсторите, което се нарича лонджа. Думата по произход е италианска (итал. loggia), а в българския език е преминала чрез гръцко (вж. грц. λόντζια) или турско (вж. тур. lonca) езиково посредничество. (От същия произход е и названието на масонските организации, които се наричат ложи.) Лонджата решава също и благотворителността на съответния еснаф, напр. поема разноските за погребение на починалия майстор, подпомага сираци и вдовици на майстори.
Еснафът отбелязва ежегодно и религиозния празник на своя светец покровител. Тогава се отслужва тържествена религиозна служба в присъствието на целия еснаф и панихида за починалите членове на еснафа, за които се раздава и варено жито, а след това се организира тържествен обяд.
Еснафът също така внимателно следи никой майстор да не работи в празничен ден. Причината за това е възгледът, че успешната работа се дължи както на човешкия труд, така и на Божието благословение. Ако майсторът наруши Божиите заповеди за почивните дни и празници, този грях ще отклони Божията благодат от целия еснаф и всички ще претърпят загуба.
Парѝте, които еснафът събира от ежегодните и от встъпителните вноски, се смятат за „чисти пари“. С тях се организират патронният празник и благотворителността на еснафа.
След Освобождението еснафството запада, защото не може да издържи на конкуренцията на по-евтините фабрични стоки (вносни или родно производство). То губи и своето самоуправление, което постепенно е премахнато чрез новото законодателство. Именно тогава, вероятно през първата четвърт на ХХ в., се появява и пейоративното значение на думата еснаф – човек с ограничени духовни интереси, с ограничен начин на мислене.
* При написването нн настоящата бележка съм ползвал сведения от Д. василева. Еснафи. – Текстът се намира на следния ел. адрес: https://balgarskaetnografia.com/bit/profesionalni-sdrujenia-esnafi/esnafi.html
Иво Братанов