Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров отбеляза, че през последните седмици в редица предприятия е имало силно напрежение и протести.
„За около 30 000 души, които работят в тези предприятия – включително в "Български пощи", БДЖ и железопътната инфраструктура, както и в градските транспорти – не беше предвидено увеличение на заплатите, въпреки ръста на минималната работна заплата с 12,5 на сто от началото на годината“, каза Димитров. По думите му договореното увеличение е „закъсняла, но важна първа стъпка“ за компенсиране на инфлацията, но няма да реши изцяло проблемите.
Председателят на Синдикална федерация на съобщенията към КНСБ Сабина Лазарова посочи, че напрежението в „Български пощи“ е значително, тъй като голяма част от служителите работят на минимална заплата. „Над 5000 души от около 7000 работещи са на минимална заплата. Това са различни категории служители с различни отговорности, което поражда допълнително напрежение“, каза тя.
Председателят на Синдиката на железничарите към КНСБ Петър Бунев определи решението като важна подкрепа за сектора. Той посочи, че пазарните условия показват реалната цена на железопътната услуга, особено в контекста на либерализацията на пътническите превози. По думите му държавата вероятно ще трябва да отделя значително по-големи средства за субсидии в бъдеще, като прогнозите са за над 200 млн. евро годишно. Бунев добави, че подобряването на услугата ще зависи както от стабилното финансиране, така и от инвестициите в нов подвижен състав чрез европейските програми.
Председателят на Федерация на транспортните синдикати към КНСБ Александър Шопов благодари на правителството за бързата реакция и заяви, че разговорите ще продължат. По думите му не е необходимо единствено увеличение на заплатите, но и подобряване на условията на труд в сектора. Шопов се обърна към желаещите да правят реформи в градския транспорт, като подчерта, че без синдикатите те няма да се случат.