По думите ѝ периодът на социализма в България - от края на 40-те до края на 80-те години на ХХ век, се характеризира със специфична социална и културна организация и облеклото в този контекст изпълнява не само практическа функция, но и социална роля, свързана с принадлежност, дисциплина и идеологическа идентичност. „Фотографиите се оказват ценен източник за изследване на всекидневния живот. Те съхраняват не само образа на дрехата, но и атмосферата на времето, отношенията между хората и начина, по който са се представяли пред света“, обясни Александра Тодорова.
В доклада се посочва, че фотографията съхранява „следата на отминалото“ и превръща обикновения момент в свидетелство за съществуване – идея, формулирана от Ролан Барт в книгата му Camera Lucida: Размисли върху фотографията. В този смисъл семейните снимки могат да бъдат разглеждани не само като личен спомен, а и като документ за всекидневието и културната среда на социалистическата епоха, смята Тодорова.
В анализа на фотографиите вниманието ѝ е насочено основно към облеклото – какви дрехи са носели членовете на семейството, от какви материи са били изработени, какви цветове и кройки са се срещали и при какви поводи са били използвани. Според Тодорова тези детайли дават възможност да се направят изводи както за времето, в което са заснети снимките, така и за влиянието на модните тенденции от съответния период.
„Фоторазказът за облеклото през социализма, изграден върху семейния архив, показва как дрехата надхвърля своята практическа функция и се превръща в носител на ценности, норми и социална памет“, посочи Тодорова. Според нея по време на социализма облеклото не е било само въпрос на вкус, а част от обществените правила. „Чрез униформи, пионерски връзки и официално облекло хората са се приучавали към дисциплина, ред и принадлежност към колектива“, обясни още Александра Тодорова.
По думите ѝ облеклото през социализма може да се разглежда като отражение на епохата, защото показва както ограниченията на системата, така и стремежа на хората да изглеждат достойно и подредено.
Следващата тема от тазгодишните „Зимни четения“ в РИМ-Враца „Пролетта на 1876 г. Враца между бунта и примирението“ е на 18 март и ще бъде представена от Нели Стоянова.