Увеличение с 25 на сто на световните цени на петрола би представлявало умерен външен шок за България, като ефектът се предава главно чрез разходите за внос на енергия, динамиката на инфлацията и забавянето на външното търсене, пише в анализа.
България е интегрирана в икономическия пазар на Европейския съюз, което осигурява структурна устойчивост чрез диверсифицирани енергийни доставки, стратегически резерви и механизми за макроикономическа координация.
Най-непосредственият фискален ефект ще бъде увеличението на оперативните държавни разходи, свързани с енергийното потребление в публичните услуги, транспорта и държавната администрация. При шок от 25 на сто в цената на петрола дефицитът може да се увеличи с приблизително 0,15-0,35 процентни пункта от БВП. Ако базовият бюджетен дефицит за 2026 г. е около 3 на сто от БВП, той може да достигне диапазона 3,25-3,6 на сто от БВП при липса на компенсиращи политики, посочват от Фискалния съвет.
Инфлационният натиск представлява друг важен канал на въздействие. Повишението на цените на петрола обикновено увеличава транспортните разходи, производствените разходи и потребителските цени. При България шок от 25 на сто може да добави приблизително 0,4-1,0 процентни пункта към инфлацията, като точният ефект зависи от конкурентните условия на вътрешния пазар и предаването на ценовите промени от еврозоната, пише в анализа.
Ефектите върху външната търговия ще бъдат умерени. България внася рафинирани петролни продукти и енергийни суровини, така че по-високите световни цени на петрола ще влошат търговския баланс. Дефицитът по текущата сметка може да се увеличи с около 0,2-0,4 на сто от БВП.
Въпреки тези рискове България разполага със защитни механизми благодарение на членството си в Европейския съюз. Постепенното диверсифициране на енергийния сектор и инвестициите в инфраструктура намаляват уязвимостта, добавят от Фискалния съвет.