Вигенин коментира и други стратегически европейски регламенти и инициативи в областта на здравеопазването по линия на програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ 2021-2027 г. (EU4Health). Сред тях са Регламентът за европейското пространство на здравни данни, Актът за биотехнологииге (Biotech Act 1), Европейският план за борба с рака, както и съвсем наскоро предложеният от Еврокомисията план на ЕС за сърдечносъдовото здраве (Safe Hearts Plan). Сред обсъжданите теми бяха и законодателните пакети за облекчаване на административната тежест в Евросъюза „Омнибус“, както и дискусионният въпрос за „Европа на две скорости“. В подкаста „ЕС право БГ“, БТА разговаряме с българските евродепутати за европейското законодателство и как се прилага то в България.
Очаква се европейският закон за критичните лекарства да бъде приет още тази година, тъй той не бива да се бави, уточни Кристиан Вигенин. Регламентът е главно реакция на COVID-пандемията, но българският евродепутат даде пример за извънредна ситуация и с войните, които се водят в момента. По думите му, Европейският съюз трябва да може да реагира с необходимите медикаменти незабавно при евентуална нова пандемия или природно бедствие. По линия на новия регламент ще бъде подкрепена фармацевтичната индустрия и Вигенин изрази надежда родната лекарствена промишленост, където България има традиции, да успее да се възползва.
„В Европейския съюз производството на антибиотици на практика почти е приключило. Ние огромна част от антибиотиците, които ползваме, внасяме отвън“, каза още евродепутатът. Според Вигенин, трябва да се върви в посока разработването на нови и по-ефективни антибиотици, защото към настоящите препарати микробите вече са развили резистентност и те вече не носят желаната полза в лечението на заболяванията.
Възможно решение би донесъл новият европейски Акт за биотехнологиите, чиято цел е не само да насърчи научните изследвания в рамките на ЕС, но и довеждането им до работещи решения на практика. „Оказва се, че ние все още като ЕС сме на челно място по отношение на теоретичните разработки и научните изследвания. Основният ни проблем обаче е как тези научни изследвания след това се развиват вече като бизнес, като конкретни разработки, които да се прилагат в живота“, заключава Вигенин.
Кристиан Вигенин коментира и темата за т. нар. „здравни пустини“ в Евросъюза – места, където достъпът до медицинско обслужване и лекарства е силно ограничен, като отделни райони в България все повече се доближават до този профил. По думите на българския евродепутат здравната политика в рамките на Съюза е преди всичко национална и трудно може да се избяга от това. Според него реалистичният начин да се върви към решаването на този проблем, са дигиталните технологии, в това число и телемедицината.
„Първо, аз смятам, че въпреки съпротивата ние трябва да стигнем до момента, в който не само най-обикновените лекарства, но и лекарства по рецепта трябва да могат да бъдат поръчвани онлайн и да бъдат доставени, съответно, онлайн, т.е. не един възрастен човек да пътува до аптека на 20-30 км, за да си купи лекарството, а аптеката да може да му го достави, след като той го е поръчал онлайн“, заяви Вигенин. Освен това, той призова да се работи бързо и за възможността да се провеждат консултации с лекари онлайн. „Защото аз се срещам с все повече хора, особено в тези по-отдалечени места, но не само, които се лекуват вече с изкуствен интелект, което според мен е много опасно. А хората в момента нямат друг изход на много места, освен да попитат изкуствен интелект. Те трябва да имат възможността по същия лесен начин да стигнат до лекар, който да им даде истински съвет.“, аргументира позицията си Вигенин.
Относно излизането на идеята за „Европа на две скорости“ отново на преден план в публичното говорене, Вигенин заяви, че у нас се наблюдава разбиране, че такова разделение не бива да се допуска. По думите му по абсолютна стойност на доходите, България все още е на последно място в ЕС, и излизането ни напред ще отнеме време, но в други статистики, където доскоро сме били на последните места - като наука и изследвания, и роля на жените пък в тези сфери, и по въпроси, свързани с образование, ние като че ли полека-лека заемаме място, което ни приляга. Вигенин изрази надежда с предстоящите избори да се сложи край на политическата нестабилност в България и страната ни да се утвърди на средноевропейското равнище във всички направления, към което уверено се е насочила.
Гледайте цялото интервю с евродепутата Кристиан Вигенин в ютюб канала на подкаста.
Програма „ЕС в подкрепа на здравето“ е създадена с Регламент (ЕС) 2021/522, носи добавена стойност за ЕС и допълва политиките на държавите членки с оглед постигането на заложените общи цели в областта на здравеопазването. Програмата EU4Health е ясно послание, че общественото здраве е приоритет за ЕС, и е един от основните инструменти за изграждането на Европейски здравен съюз. С първоначален бюджет от 5,3 млрд. евро през периода 2021—2027 г., намален на 4,4 млрд. евро след преразглеждането на Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ също така беше приета в отговор на пандемията от COVID-19 и с цел укрепване на готовността за действие при кризи.
Слушайте ни в SoundCloud и Spotify.