Главният експерт в Архива д-р Иво Стоянов обясни, че инициативата е свързана с отбелязването на 75 години от създаването на архивната институция. Той посочи, че част от показаните материали са свързани с дейността на Разградската община в края на XIX и началото на XX век. "Представили сме заповедна книга, в която се вписват решенията на Общинския съвет и които се подписват от съветниците и кмета", посочи Стоянов. Той обясни, че сред документите е решение, което определя цените на услугите на файтонджиите, които по това време превозвали жителите на града. След приемането им тези решения били публикувани в тогавашния общински вестник "Разград", за да станат известни на населението.
Друг интересен документ, който беше изложен, е заповед, регламентираща работата на хлебарите. "В нея се определят не само цената и грамажът на хляба, но изрично се забранява в него да се добавят примеси като пясък, глина и вар", отбеляза Стоянов. По думите му това показва, че още тогава са съществували опити за фалшифициране на хранителни продукти и са били предприемани мерки за защита на потребителите.
Сред показаните материали бе и публикация от местния печат, която отразява преминаването на княз Фердинанд край Разград през септември 1894 г. Той е пътувал с влак по линията Русе – Варна и е бил тържествено посрещнат на железопътната гара в града. "В знак на благодарност князът дарява по хиляда лева на няколко обществени организации", посочи Стоянов.
Посетителите имаха възможност да видят и документи, свързани с електрификацията на Разград. През 1923 г. в града е създадено акционерно дружество "Светлина", което има за цел да изгради електрическо осветление. "Освен Общината, в него участвали и частни лица, които влагали средства, за да може градът да бъде електрифициран", обясни Стоянов. Той показа и чертеж на машината – т.нар. дизелова централа, чрез която първоначално се произвеждал ток за градското осветление.
Сред изложените документи бяха и такива, свързани със създаването на държавното коларско училище в Разград през 20-те години на XX век, предшественик на днешната Професионална гимназия по транспорт и строителство. Архивната преписка съдържа решения на общинските власти и договор за предоставяне на сграда, която да бъде ремонтирана и използвана за нуждите на училището.
Стоянов представи и документи, свързани с едно от най-тежките бедствия в историята на града – наводнението от 2 юли 1947 г. "Тогава огромна приливна вълна, висока около два метра, залива града. Спасителните действия продължават близо седмица, а при бедствието загиват около 14–15 души", каза той. По думите му помощ за овладяване на ситуацията оказват полицейски управления от съседни градове като Кубрат, Русе и Търговище.
"Едни от най-важните документи, които пазим, са актовете за раждане, за сключване на брак и смъртните актове. Чрез тях хората могат да проследят своя произход и да направят родови справки", каза Стоянов, като показа актове за раждане от 1901 г. от селата Балкански и Благоево.
Възпитаниците на двете гимназии и техните преподаватели имаха възможност да разгледат и снимки от обществения живот в Разград през различни периоди, както и материали, свързани с дейността на известни местни общественици. Сред тях е издателят на вестник "Разградско слово" Григор Попов, който в продължение на 22 години стои зад най-дълго излизалото местно издание.
Началникът на отдел "Държавен архив" в Разград Габриела Михайлова допълни, че Архивът разполага с богат документален и фотографски материал за историята на града и професионалното образование, който може да бъде представен и в специални тематични срещи с ученици. Тя припомни, че Професионалната гимназия по транспорт и строителство е първото професионално училище не само в Разград, но и в областта. "В началото обучението започва в помещения на военни сгради, а първият директор, който е известен майстор дърводелец, изработва училищните чинове", каза Михайлова.
Тя обясни пред учениците и значението на дигитализацията на архивните фондове. По думите й на сайта на Държавна агенция "Архиви" в рубриката "Архивите говорят" могат да се намерят документи, снимки и исторически материали за различни периоди – от Народния съд до войните на България. Чрез тези ресурси гражданите могат да откриват информация за своите предци и за събития от националната и местната история. "В архива се съхраняват документи и снимки, които са историческите извори за нашето минало", допълни Габриела Михайлова.