В проучването се анкетират ръководители и правителствени представители от секторите на енергетиката, сградния фонд и индустрията, уточняват от компанията.
Актуалното издание на проучването, в което са анкетирани 1400 ръководители, показва, че почти две трети от представителите на индустриалния сектор (65 процента) смятат електрификацията за най-ефективния инструмент за постигане на нулеви нетни емисии. Допълнителен напредък се наблюдава при използването на децентрализирано произведена възобновяема енергия и при декарбонизацията на ключови бизнес процеси. Делът на компаниите, самоопределящи се като зрели или напреднали в производството на възобновяема енергия, е нараснал до 42 процента, а при декарбонизацията на основните процеси - до 38 процента, като и двата показателя бележат ръст спрямо отчетените 27 процента през 2023 г.
Успоредно с това гъвкавото управление на търсенето става все по-важно, тъй като позволява намаляване на емисиите и енергийните разходи чрез адаптиране на потреблението към пазарните условия. Почти шест от десет (59 процента) индустриални компании планират да използват своите енергийни активи, за да се възползват от механизмите за гъвкавост, а 45 процента посочват, че усилията им в тази насока вече са на зряло или напреднало ниво.
Дигитализацията е ключов двигател зад тези тенденции. 63 процента от анкетираните индустриални компании я определят като решаващ фактор за декарбонизацията, особено чрез по-интелигентно управление на енергията и оптимизационни процеси, подпомагани от изкуствен интелект. Повече от половината смятат, че оптимизираният обмен на данни между производители и потребители на енергия би подобрил както ефективността (56 процента), така и устойчивостта (58 процента) на цялата система.
За да се запази обаче тази динамика, компаниите имат неотложна нужда от ясна политическа рамка. Почти две трети (63 процента) виждат нарастващата политическа несигурност като заплаха за енергийния преход. 60 процента посочват, че регулаторната неяснота спира частните инвестиции във възобновяема енергия, а 57 процента смятат несигурността около бъдещото енергийно снабдяване за причина за забавени инвестиции в устойчиви технологии.