В представянето на Хартата в Националния пресклуб на БТА участваха: чл. кор. проф. Владимир Чуков, БАН, председател на гражданско сдружение „Регион“, арх. Петър Диков, председател на Съюза на архитектите в България и бивш главен архитект на София, проф. Марин Русев, Софийски университет, Геолого-географски факултет, Искрен Веселинов, председател на „Център за демографска политика“ и председател на Парламентарната комисия за регионално развитие благоустройство и местно самоуправление в 44-тото НС.
Основното настояване е за прекратяване на модела, при който центърът разпределя ресурсите на субективен принцип, и замяната му със самоуправление на регионите. Спиране на вътрешната миграция и обезлюдяването на страната чрез създаване на икономически условия за живот извън столицата. Предлага се прилагане на доказани европейски модели на регионално управление, като тези в Испания, Италия, Франция и Полша, модели, които България е поела като ангажимент още при присъединяването си към ЕС.
Финансова децентрализация е сред водещите приоритети в Хартата, като се предлага общините и регионите да разполагат с не по-малко от 50 на сто от държавния бюджет, за да ги разпределят според собствените си приоритети. Друго предложение е за въвеждане на второ ниво на местно самоуправление (NUTS 2) чрез обособяването на няколко силни региона. Фокусът трябва да бъде насочен върху политики, които стимулират грамотността, раждаемостта и инвестициите в зависимост от специфичния облик на всяка територия. В Хартата се предлага специфичен модел на управление, който предвижда създаването на административна рамка за новите региони чрез специален Закон за регионалното самоуправление. Предлага се да има регионални съвети, които да са изборни органи, формирани на партийно-политическа основа от местното население, да има регионален управител, който се избира от регионалния съвет и притежава статут и правомощия, сходни с тези на „регионален министър-председател“, както и регионална администрация, която да е самостоятелна структура с компетенции по управление на европейските фондове и директна комуникация с Брюксел. В Хартата е залегнало всеки регион да развива собствени икономически приоритети - например агробизнес и енергетика в Северен Дунавски регион, туризъм и синя икономика за Източен, иновации за Столичен.
Инициативата настоява участниците в предстоящите избори да декларират подкрепата си за този модел, за да се гарантира, че регионалното развитие ще се превърне в реален държавен приоритет.
„България трябва да има самоуправляващи се български региони, така както е в Западна Европа. Искаме властта да бъде от компетенциите на хората, а не един човек да раздава порциите“, заяви Владимир Чуков, председател на гражданско сдружение „Региони“. Арх. Петър Диков се фокусира върху административно-териториалното деление като инструмент за управление на развитието на територията. Той предложи преразглеждане на сегашното деление и реално въвеждане на второ ниво на самоуправление, заложено в Конституцията, но неизпълнено досега. „Административно-териториалното деление е начин на управлението на държавата и, най-същественото, начин на управление на развитието на територията“, коментира Диков.
Проф. Марин Русев анализира икономическите и демографските диспропорции в страната, като предупреди за опасността София да се превърне в свръхконцентриран център за сметка на пустеещата периферия и призовава за политики, които да задържат хората в малките общини. „Ние сме страна, която може би единствена за 30 години е намалила с 30 процента населението си. Да не се окаже, че утре ще имаме само две области“, изрази опасенията си Русев. Искрен Веселинов посочи необходимостта регионите да получат право за планиране и осъществяване на развитието на база на самоуправлението.