Двамата са се обединили около позицията, че за правовата държава е нетърпима настоящата ситуация, в която чрез атаки срещу независимостта на съдиите демонстративно се игнорират както действаща законова разпоредба, така и влезли в сила съдебни актове, свързани с нейното приложение.
По време на срещата са обсъдени и евентуални изменения в Закона за съдебната власт по отношение на провеждането на избори за членове на Висшия съдебен съвет от професионалната квота, за да бъде гарантирана максимална прозрачност на процедурата и съдиите да бъдат уверени в тайната на техния вот и коректното му отчитане.
Отделено е било внимание и на крайно необходимите законови изменения за решаването на проблемите с бавното провеждане на конкурсите в съдебната система, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности.
БТА припомня, че с две разпореждания от 2 октомври м.г. – едно на зам.-председателя на ВКС и ръководител на Наказателната колегия и едно на председателя на Второ наказателно отделение, е отказано образуването на производства по депозирани искания от изпълняващия функциите главен прокурор за възобновяване на наказателни дела. Това беше съобщено тогава от Върховния касационен съд.
По-късно от прокуратурата посочиха, че решението на (ВКС) не поражда никакви последици за Сарафов, защото има нарочно решение на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), а то може да се отмени от Върховния административен съд (ВАС), не от ВКС.
Освен това, според прокуратурата, с действията си ръководството на ВКС, в разрез с конституционно определената компетентност на съда, преследва единствено и само политически цели и задълбочаване на създадената ситуация на нестабилност в съдебната власт, която от своя страна е продиктувана от определени политически кръгове и техни отделни представители в самата съдебна система.