Журналистът смята, че резултатите, макар да не са победа, могат да се разглеждат като успех в ограничаването на иранската заплаха. В същото време обаче режимът остава непокътнат.
"Актуалните оценки сочат, че сраженията могат да приключат в рамките на няколко седмици, може би дори по-рано, ако Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР), който на практика контролира вземането на решения в Техеран, приеме форма на „частична капитулация“, позволяваща на системата да оцелее”, обяснява Ар Рашид и добавя, че засега няма признаци, че режимът е пред падане – нито чрез вътрешни безредици, нито чрез външен натиск.
Според автора това напомня на ситуацията, в която Ирак подписа капитулацията си след поражението в Кувейт и разрушаването на голяма част от армията му, но режимът на Саддам Хюсейн остана на власт още дванадесет години, преди да бъде свален през 2003 г. Това може да означава, че светът ще трябва да приема съвместното съществуване с отслабен, но все още функциониращ ирански режим.
Войната до тук ясно показва, че режимът е имал както плановете, така и способностите да опустоши региона на Персийския залив. Техеран атакува повече от десет държави, включително Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените Арабски емирства (ОАЕ), Бахрейн, Катар, Оман, Йордания и Ирак, изтъква Ар Рашид.
"Стратегията на Техеран за развитие на разрушителни възможности, способни да парализират или дори да разрушат съседни държави, никога не е била тайна. Въпросът винаги е бил кога ще настъпи „нулевият час“, може би след като режимът постигне ядрено възпиране, което би осигурило на Техеран защита от международна военна намеса,” пише още анализаторът. От тази гледна точка разрушаването на това, което може да се опише като "оръжейната империя" на Иран, е изключително значимо политическо развитие с дългосрочни последици," пише журналистът.
Той очертава две възможности - оцелялото управление да се опита да възстанови способностите си или да се промени чрез трансформация и промяна на политиките и да се превърне в "по-нормална държава, фокусирана върху развитие и сътрудничество."
"Лишаването на режима от неговите военни „зъби“ би представлявало историческо постижение с огромно значение. То би обслужило интересите на региона, включително на самия ирански народ, чиито ресурси дълго време са били отклонявани към военни амбиции,” посочва Ал Рашид.
Бъдещето остава неясно. Засега не са се появили вътрешни ирански сили, готови да подкрепят връщането на шаха, нито има признаци за разделение във военния елит, който засега изглежда лоялен и дисциплиниран. Няма опозиционна сила в страната, способна да се опълчи срещу "ранения режим", нито се е появило широко народно движение, което да привлече членове на военния елит, казва журналистът. Той смята, че вътрешни бунтове без подкрепа от елементи от армията имат малък шанс да постигнат промяна.
Авторът припомня, че и в Ирак, въпреки военните кампании, задушаващите санкции и вътрешните бунтове, Саддам Хюсеин е останал на власт, докато САЩ са го свалили със сила, разполагайки около четвърт милион войници с международна подкрепа. Такъв сценарий едва ли ще се повтори в Иран, смята той.
В такъв случай САЩ може да се окажат с ограничени възможности, като е най-вероятната е да работят с този, който ще управлява в Техеран. "Белият дом вече е посочвал, че би бил готов да сътрудничи, при свои условия, с лидери, които се появят от самия режим", отбелязва авторът.
Разрушаването на Иран като доминираща регионална сила бележи началото на нова и значима глава, чиито последици тепърва ще се обсъждат, заключва Ар Рашид.