Със свое определение състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди определението на Окръжния съд съд в Плевен, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия с инициали Г. Б. А. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава. Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна частна жалба от защитника на подсъдимия срещу определението на Окръжния съд в Плевен.
Съставът на въззивния съд споделя извода на първата инстанция, че по отношение на подсъдимия не е отпаднала реалната опасност от укриване. Видно от обвинителния акт, той е предаден на съд за извършено тежко престъпление, за което в санкционната му част е предвидено наказание от пет до петнадесет години. Опасността от укриване се извежда както от тежестта на предвидената санкция за извършеното престъпление, а така също и от високата му обществена опасност. В мотивите се посочва, че по отношение наличието на реална опасност от укриване към тези обстоятелства следва да се вземат предвид и наличните по делото данни – работата му като международен шофьор от много години, свързана с често напускане на пределите на страната, съчетано с липсата на трайни семейни връзки, които да го задържат в страната, които налагат съществуването на реална, а не на хипотетична опасност от укриване.
Въззивният състав е отхвърлил доводите на защитата, обосноваващи необходимостта от изменение на мярката за неотклонение поради промяна в обстоятелствата като неоснователни.
Съставът приема също така, че не е налице продължителност на задържането, както и че взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ не е прекомерно тежка и не е в извън разумния срок. С оглед изложеното, към настоящия момент липсват основания за изменението ѝ в по-лека.
Определението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно.