Документът, датиран от 6 ноември 1992 г., е публикуван в дигиталната библиотека с разсекретени документи на ЦРУ.
В мемоарите си „Македония е всичко, което имаме“, Глигоров не споменава този случай, но твърди, че лично му е предлаган 1 милион долара от гръцки посредници, за да се съгласи на смяна на името.
В разсекретения документ ЦРУ описва Глигоров като „уважаван държавник ветеран и реформатор“, който „постоянно работи за балансиране на противоположните сили в своята република и в целия Балкански полуостров“, и като „мъдра стара лисица“.
Също така в информацията се казва, че Глигоров смятал президентите на Сърбия и на Хърватия Слободан Милошевич и Франьо Туджман за виновни за кризата в Югославия.
Киро Глигоров беше президент на Република Македония от обявяването на независимостта ѝ през 1991 г. до 1999 г.
През първите 36 години младата държава беше спъвана в усилията си да се интегрира в ЕС и НАТО от съпротивата на Гърция срещу името „Македония“, което според Атина съдържа претенции към територията и историята ѝ. Спорът беше разрешен с Преспанския договор от 2017 г., с който Скопие прие промяна на името на държавата на „Република Северна Македония“.