Книгата, която е осма подред за авторката, проследява развитието на здравеопазването в Хасковския регион от Освобождението до 1903 г., когато е приет първият закон за здравеопазването в Княжество България. Изследването разглежда изграждането на медицинските институции, работата на лекарите и обществените инициативи, които поставят основите на модерната медицинска грижа.
„Най-важното е, че книгата дава един различен поглед към 19. век – през лекарското съсловие, което е уникално по своята същност, защото в него има и българско, и чуждо начало“, посочи авторката.
Според д-р Узунова професията на лекаря през 19. век е била изключително рискова. Медиците са работели сред инфекциозно болни и при лоши хигиенни условия, най-често сред най-бедните слоеве на населението. Поради това много от тях са умирали сравнително млади, след кратка професионална кариера. По думите й това е и основна причина дълго след Освобождението местните заможни фамилии са изпращали децата си да учат право в Сорбоната, например, но не и медицина.
В изследването се посочва, че първите лекари в Хасково след Освобождението са били предимно чужденци – евреи, арменци, поляци, италианци, французи и гърци, които са пристигали в града след обяви за работа на местните власти. Изискването обаче било да говорят едновременно български, гръцки и турски език, за да се разбират еднакво добре с различните етнически прослойки на местното население. От смесицата при говорящите едновременно и трите езика са заражда т.нар. „хасковско наречие“, обясни д-р Узунова. Едва в края на 19. век в Хасково започва да работи първият лекар, роден в града – д-р Яни Сотиров.
Книгата разглежда и ролята на лекарското съсловие в общественото развитие на региона - не само в Хасково, но на територията на днешен Димитровград, Харманли, Първомай, който е бил в обхвата на тогавашния хасковски окръг, а също и от Пловдивско. Сред значимите фигури е д-р Кирил Вазов – брат на Иван Вазов, който е първият окръжен лекар на Хасково и по чиято инициатива започва изграждането на първата болница в града. Сградата е разрушена при Чирпанското земетресение през 1928 г., а за изграждането на нова болница важна роля има д-р Тома Ненов.
Изследването включва информация за общо 75 лекари, работили в региона през разглеждания период. За част от тях д-р Узунова е подготвила по-подробни биографични очерци, сред които за д-р Атанас Мерджанов, д-р Колю Мазгалов и д-р Тома Ненов. В книгата се разказва и за историята на първия лекар, прокарал методите на съвременната акушеро-гинекология в региона – д-р Александър Милушев. Регионалният исторически музей разполага в колекцията си от артефакти с принадлежности от практиката му, дарени от неговите наследници.
В книгата се разглеждат и мерките срещу епидемични заболявания в края на 19. в. и началото на 20. век. Особено значение има карантинният пункт край Хебибчево – днешен Любимец, където са извършвани санитарни проверки на пътници и товари, за да се предотврати разпространението на холера и чума. По данни от изследването на това място са били спирани и влакове на „Ориент експрес“. Контролът е изиграл важна роля за недопускане на заразите към вътрешността на страната, отбеляза д-р Узунова.
Проучването й е базирано на архивни материали от местни архиви и от Централния държавен архив, както и на публикации в периодичния печат от Османската империя, Княжество България и Източна Румелия.
Книгата е хабилитационен труд на д-р Веселина Узунова към Българската академия на науките за защита на доцентура. Авторката посвещава труда си на своя дядо - д-р Димо Узунов.
Финансирането на изданието е осигурено от районните колегии в Хасково на „Българския лекарски съюз“ и „Българския зъболекарски съюз“ и с подкрепата на хасковската фирма „Недев“. То ще бъде отпечатано в тираж от 600 екземпляра.
Част от тиража ще бъде пусната за свободна продажба, като събраните средства ще бъдат дарени на къщата музей „Кирково училище“ в Хасково, където са живели едни от първите лекари в града – д-р Димитри Тавридис и майор Никола Петров Кирков, лекар на 10. Пехотен Родопски полк. Официалното представяне на изследването ще се състои в Хасково на 7 април – Международния ден на здравето.