Вълчев разказа, че през 2022 г. е поканил НХА да предложи идеи за новия облик на списанието. Трима студенти - Виктория Димитрова, Елисавета Драгомирова и Теодор Мирчев, предложиха новия графичен дизайн, разработен под ръководството на проф. Янков. „Даже аз, който съм по-консервативен, имах колебания дали това, с което бяхме свикнали от 1965 година, изведнъж да бъде разчупено още на корицата по този модерен начин", разказа генералният директор на БТА. Това се случи благодарение на смелите идеи на студентите, а на корицата е шрифтът ЛИК, също създаден от НХА, добави Вълчев.
Новият шрифт ЛИК беше представен на 16 февруари 2025 г. по повод 127-ата годишнина от излизането на първия бюлетин на агенцията. Генералният директор на БТА посочи, че името на шрифта е избрано така, че да не е само на БТА и да може да се използва и от други институции. Кирил Вълчев допълни, че шрифтът вече се ползва от над десет институции, сред които Министерството на културата, Националната библиотека, вече и от общински администрации като Община Тунджа. Голямата идея е да имаме единен облик, като използваме шрифт на буквите ни такива, каквито са създадени, с елементи още от девети век, от учениците на светите братя Кирил и Методий. „БТА не продава този шрифт, всяка институция, която поиска да го използва, може да го използва безвъзмездно", подчерта той.
Вълчев посочи, че първата новина за Художествената академия в БТА е от 1907 г., девет години след създаването на агенцията. Той добави, че БТА и НХА са сред най-старите институции в страната и са свързани с името на княз Фердинанд.
Генералният директор постави въпроса за инвестициите в културна инфраструктура, като посочи, че от години е трудно да се вземат решения за различни проекти. „Аз си задавам въпроса какво ще остане от нашето време в областта на културата. Ние не можем години да се разберем за нова модерна концертна сграда, за разширяване на Националната библиотека, която не е била довършена, строежът й е наполовина в парцела, предоставен от цар Борис Трети. Националният ни музей е в хубава сграда, но много далеч от центъра на града и е труден за посещение. Изобщо даже не мислим за модерна национална художествена галерия, с архитектурна стойност, каквато построиха много други народи. Може би е време да помислим за такъв вид инвестиция, за да остане нещо от нашето време", каза той.
Ректорът на академията проф. Георги Янков посочи, че институцията никога не е била само висше училище по рисуване, а и културна институция. Ние продължаваме да отстояваме това вече 130 години, каза той. Добре върви корабът на Академията, каза проф. Янков, който е начело на НХА от шест години. За този период в България осем пъти имаше избори, посочи той и добави, че независимо от това би трябвало да има приемственост, да има стратегически цели в областта на културата, да се строят такива сгради, за които говори Кирил Вълчев. Наблюдавайки културната сфера и на фона на институционално-държавния разпад, мога да кажа, че вашите институции растат, престижът им расте, благдарение на връзката между вашите институции е създадено и новото издание на ЛИК, посочи водещият на предаването Димитър Стоянович.
„Години наред пропагандираме Академията и създаваме правилни кирилски български шрифтове. Най-накрая институцията, която разбра какъв огромен смисъл има това нещо, беше БТА", каза той. Янков призова всички институции в България да ползват правилните български шрифтове, разработвани от академията. „Те са по-красиви", добави той.
Проф. Янков очерта и трите приоритета на академията - реконструкция на централната сграда в София, развитие на филиала в Бургас и международно позициониране, включително съвместна програма с най-старата академия в Китай в Ханджоу. „С над 100 академии в Европа правим обмен. Самочувствието, което имат нашите студенти, е на високо ниво и е заслужено", каза ректорът на НХА.