Предложението беше направено Къдринка Къдринова, член на СЕМ. Тя предложи регулаторът да извърши експресно фокусирано наблюдение върху това „Доколко в емисиите на Българска национална телевизия и Българско национално радио са отразени различните позиции на държавите членки на Европейски съюз за войната в Иран за периода 28 февруари - 10 март“.
Къдринова посочи, че инициативата е продиктувана от „крайно тревожната ескалация“ на конфликта, започнал на 28 февруари, и от нарастващите рискове за глобалната сигурност и допълни, че освен позициите на държавите в ЕС, би искала в предложението да бъдат добавени и държавите, членки на НАТО. По думите ѝ е важно българската аудитория да получава пълна картина за позициите на държавите в съюзите, в които членува и България.
Къдринова предложи също вбъдеще към Съвета да бъде създадена мобилна експертна група от журналисти и университетски преподаватели, която да подпомага оценката на достоверността на информацията по важни международни теми. Според нея това би допринесло и за повишаване на медийната грамотност. Къдринова лансира и идея за нова дискусия, посветена на ролята на медиите при отразяване на военни конфликти, каквато е правена миналата година през март.
Пролет Велкова, член на СЕМ, изрази несъгласие с предложението, като подчерта, че фокусираните наблюдения трябва да се използват, когато има индикации за нарушаване на закона или на професионалните стандарти. Според нея в случая не са налице подобни основания. Тя посочи също, че формулировката „Доколко в новинарските емисии на обществените медии са представени позициите“ не дава ясна мярка за оценка.
По думите ѝ подобно изискване може да създаде допълнително напрежение върху редакциите на обществените медии, които работят в динамична международна обстановка и проследяването на 27-те членки на ЕС, както и тези на НАТО, би било непосилна задача за и без това малобройните екипи на БНТ и БНР. Велкова изрази и резерви към идеята за експертна група, която да проверява достоверността на новините, като подчерта, че проверката на фактите е въпрос на журналистическа отговорност и саморегулация.
Габриела Наплатанова, член на СЕМ, посочи, че действията се случват в свещения месец за мюсюлманите и ситуацията се развива твърде динамично. По думите й националните медии, в частност - обществените медии, действат отговорно, професионално и не е необходимо СЕМ да им казва как да си вършат работата.
„Важно е медиите да бъдат оставени да действат в рамките на своята редакционна независимост, особено обществените, които трябва да информират населението съгласно мисията си по важни за държавата въпроси. Като журналист, имам представа от работата на медиите“, отбеляза тя. Наплатанова подчерта, че за нея е важно наистина да бъде запазена независимостта на медиите, за да могат професионално да отразяват темата за войната в Близкия изток в рамките на предизборната кампания. „Защото тя ще е централна за всички политически субекти и ще бъде отразена от всички медии“, каза още Наплатанова.
Тя предложи това наблюдение да бъде извършено в рамките на общото наблюдение, което се прави по време на предизборната кампания, за да не бъде натоварена специализираната администрация на регулатора, а и да има по-широк обхват по отношение на медиите, които ще бъдат наблюдавани, както и за да се избяга от възможността това предложение да бъде интерпретирано като форма на влияние върху съдържанието, което обществените медии излъчват по въпроса.
„Изключително съм притеснена от факта, че обръщате внимание и обществените медии БНТ и БНР са подложени на системен мониторинг. Експресен, фокусиран при най-малкото движение в европейски мащаб или Близък изток. БНТ и БНР от сутрин до здрач ги наблюдаваме“, каза Галина Георгиева, член на СЕМ.
Георгиева коментира предложението на Къдринова в Закона за радио и телевизия да бъде добавено изискването към БНТ и БНР да предоставят пълна достоверна информация като „изключително притеснително“. „Явно според вас БНТ и БНР не предоставят достоверна информация“, каза тя.
Къдринка Къдринова подчерта, че едно такова наблюдение не предполага някакъв натиск или влияние върху обществените медии. „А напротив - продиктувано е от желание и интерес да извадим някаква информация до каква степен те наистина изпълняват своята обществена мисия“, аргументира се тя.
Моето мнение е, че българските медии, като цяло, недостатъчно пълноценно представят картината във всички тези войни и конфликти, на които сме свидетели в последните години. Нищо лошо няма в това да се направи един мониторинг, който никого не задължава, но ние ще получим някаква по обективна картина, допълни Къдринова.
„Тук за мен е проблематично отделянето на обществените медии от останалия поток“, уточни Наплатанова. Къдринова й отговори, че „обществените медии имат специална повишена мисия с обществена отговорност именно към пълноценно информиране на обществото“.
Тя посочи, че е много скептична в това и темата за войната да се включва в предизборните наблюдения, защото, по думите й, това означава, че темата за войната ще бъде предизборно безкрайно манипулирана. „Ако политиците правят това и ние го наблюдаваме от тази гледна точка, това е едно. Моето предложение е съвсем различно. Не търся политизиран ефект в това предложение, което аз съм направила“, каза Къдринова.
Симона Велева, председател на СЕМ, коментира, че оформянето на остър дебат винаги е позитивно, независимо от конотацията, която се изпраща. „Защото това показва, че светът е плуралистичен, че дебатът е жив, че мнозинствата се оформят около различни идеи, а не от някакъв друг начин“, каза тя.
След дебата членовете на регулатора не приеха предложението на Къдринка Къдринова да бъде направено експресно наблюдение на БНР и БНТ доколко в новинарските им емисии и коментарните предавания са отразени различните позиции на държавите членки на ЕС. „За“ гласува само Къдринова, „против“ бяха Галина Георгиева и Пролет Велкова. Симона Велева и Габриела Наплатанова гласуваха с „въздържал се“.
Председателят на регулатора отбеляза, че наблюдението по темата ще бъде извършено в рамките на мониторинга на обществените медии, който СЕМ така или иначе осъществява, а регулаторът ще следи темата.
В рамките на заседанието бяха разгледани доклади от дирекция „Мониторинг и анализи“ и от дирекция „Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност“.
На 28 февруари 2026 г. започна мащабна военна операция на САЩ и Израел срещу Иран, насочена към ключови военни и стратегически обекти в страната. Редица държави затвориха въздушните си пространства, съобщава се за ирански ракетни удари срещу цели в различни държави, включително Турция.