У дома той беше най-добрият човек, когото познавам, каза синът му Йордан Кисимов: „Когато беше вкъщи, имаше време за мен и това бяха моите моменти на тази част от детството, когато родителите са около теб“.
„Един от уроците от него бе да запазиш детското у себе си, което не е толкова лесно. Животът идва, прегръща те, блъска те, целува те и почваш да ги забравяш тези неща. Затова по-лесното и по-важното е да се опиташ в повечето случаи да си истински добър за себе си и никога да не обръщаш внимание на другите“, каза Кисимов-младши. По думите му друг от големите уроци на живота е да видиш, че не е нужно да си винаги център на вниманието, за да се наслаждаваш на живота.
„Въпреки огромната популярност, въпреки таланта и ангажиментите си, той беше толкова фин и деликатен – това са черти, съвсем неподвластни на нашия балкански грубоват ген, с който много се гордеем. Той блестеше с тази деликатност и с този финес“, каза актрисата Вяра Табакова.
Анета Сотирова разказа забавни моменти от снимките на филма „От нищо нещо“, в който си партнира с Кисимов. Прословута сцена е как двамата герои падат в дупка. „Тези сцени се случваха през декември, в един изкоп, в „Младост“ 4, където се подготвяше строежа на поредния жилищен блок. В тази дупка с течаща вода, пълзящи мокрици, един калорифер в един тунел... Отгоре снегът валеше. Имаше покрив от найлон. И ние голи, каквито ни виждате, работихме по тези сцена десет дни“, каза Сотирова.
„Асен е топлина, човечност и приятелство. Защото с него можеше да мълчиш, а истината е, когато имаш да си говориш нещо с някого, но си казвате нещо само с поглед“, каза Анета Сотирова.
Свои спомени, свързани с Асен Кисимов, разказаха също водещите на вечерта Людмила Сланева и Гери Турийска, а също Паола Маравиля, Милен Кукошаров и Георги Тошев – автор на спектакъла. „Гласът на Асен Кисимов беше част от нашето семейство, звучеше над 40 години, беше водещ на едно от най-популярните радио предавания“, каза Тошев. По думите му той е бил „безкраен оптимист в това, че всеки от нас може да се променя“. Тошев припомни думи на Асен Кисимов, че човек живее толкова дълго, колкото дълго позволи детето в него да не порасне. Умението да водиш диалог с детската публика е най-трудният талант, коментира журналистът.
По време на вечерта бяха припомнени песни, изпълнявани от бате Асен – като „Къде са ми детските книжки“, „Зайченцето бяло“ и „Тече, всичко тече“. Тя бяха представени от Вяра Табакова Людмила Сланева и групата „Живи и здрави“.
С „Гласът на моето детство“ започна XXI издание на „Софийски театрален салон“, който по традиция ще завърши на 27 март с наградите „Икар“ – на Съюза на артистите в България. Председателят на съюза Христо Мутафчиев връчи на директора на БНР Милен Митев плакет заради рубриката „Радио театър“ – като принос към българския театър.
Това е най-прекрасният подарък, за който бих могъл да си мечтая на днешния ден, каза Митев, който днес е рожденик. „Радиото и театърът са генетично свързани. Днес радиото е основно канал за бърза и достоверна информация. Но преди деветдесет години не е било така. Тогава радиото, създадено от най-големите български интелектуалци, е било преди всичко средство за просвещение. От сказките на Асен Златаров до музиката и радиотеатъра. То е разпространявало знания, но и култура, възпитавайки вкуса, очакванията и потребностите на публиката. Защото в създаването на радиотеатъра сърцато се включват и са се включвали най-добрите български писатели и актьори“, каза той.
Припомни, че „Вампир“ на Антон Страшимиров е първата българска радиопиеса, която звучи в ефир през 1932 г., преди да съществува институцията БНР: „Същинската история на радиото и театъра започва няколко години по-късно, след като Сирак Скитник, драматург и артистичен секретар на Народния театър, става първият директор на радиото. „Театърът влиза в радиото първо в детския час. Децата са онази благодатна публика, към която най-напред се обръщат отците-основатели: с кратки, често музикални, но винаги поучителни пиеси. Радиотеатърът, наричан тогава „радиодрама“, продължава с четене и адаптации на литературни произведения. Радио „Стара Загора“, чиято 90-годишнина ще честваме скоро, започва излъчването си с „Печена тиква“ на Елин Пелин“, каза Милен Митев.
„През 1937 г., две години след създаването си, радио „София“ обявява конкурс за оригинална радиопиеса. Първа награда не е присъдена, втората награда печели Никола Вапцаров с драмата „Бент“. През същата 1937 г. списание „Летец“ обявява състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет. Първата награда печели „Великденска вечер“ от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев., историята за полет от Черно море до Перник, за да бъдат спасени работници, затрупани в мина след пожар. Под заглавието „Крилата помощ“ пиесата е излъчена на живо по радио „Варна“ на 26 декември 1938 г. – само два месеца след онова прословуто излъчване на „Война на световете“, разтърсило Америка. Това е рожденият ден на българската радиодрама“, каза още Милен Митев.
„През същата година започва строежът на сградата на радиото, в която се намираме в момента. И Сирак Скитник предвижда специално студио за радиотеатър в нея. Радиотеатърът вече има свой дом, за съжаление, разрушен от бомбардировките. Това обаче не спира създаването на радиопиеси, което в следващите години достигали до 200 радиопиеси годишно“, каза още Митев.
„Така започва българският радиотеатър, заченат и отгледан в тази сграда. Той има своите възходи и падения, идеологическата употреба в годините на социализма, но и функцията си на убежище за неудобни на властта автори и актьори тогава. Радиотеатърът има своята криза в началото на прехода и възкресението си в наши дни. Някои го обясняват с ренесанса на слушането от последните години, но за мен този възход е част от развитието на българския театър въобще“, каза още Милен Митев.
Нели Горанова, главен експерт в дирекция „Култура“ на Столичната община, благодарим на Георги Тошев за това, че винаги напомня за велики актьори, за велики личности, и прави техния живот и тяхното присъствие в живота ни незабравимо. „Асен Кисимов е гласът на много поколения деца, които са израснали с него. Това не беше глас на някакъв свят, а цяла вселена, в която имаше страшно много слънце, светлина, доброта, благородство. В този свят ние, децата, се чувствахме защитени и щастливи. И сега, когато чуя песен или филм в негово изпълнение, сякаш се завръщам в моето детство“, каза тя.