Президентът на Азербайджан Илхам Алиев взе участие в събитията. Министърът на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов откри срещата, като приветства участниците и подчерта значението на форума за развитието на енергийната сигурност и устойчивата енергия.
"За мен е голяма чест да ви приветствам на 12-ата министерска среща на Консултативния съвет по Южния газов коридор и на 4-ото заседание на Консултативния съвет по зелена енергия. Днешната среща е още една важна стъпка в усилията ни за балансирано развитие на природния газ и възобновяемата енергия, както и за по-нататъшна диверсификация на енергийната свързаност в региона", заяви Шахбазов.
Той изрази благодарност към президента Илхам Алиев за неговото лидерство и подкрепа за развитието на тези инициативи и покани държавния глава да направи основното изказване. Президентът на Азербайджан приветства участниците и подчерта значението на ежегодната среща за координиране на енергийната политика и бъдещото сътрудничество.
Той отбеляза, че инициативата за Южния газов коридор съществува вече повече от десетилетие, а днес значението ѝ за енергийната сигурност е по-ясно от всякога. "През последните 12 години се сблъскахме с различни предизвикателства и кризи. Въпреки това енергийната сигурност, осигурявана от Азербайджан и неговите партньори, се превърна във важен фактор за редица държави", заяви Алиев.
Президентът подчерта, че доставките на азербайджански газ продължават да се разширяват. Ако преди година страната е доставяла газ на 12 държави, днес този брой вече е 16, което поставя Азербайджан на първо място в света по брой страни, получаващи газ чрез тръбопроводи от една държава.
Сред новите направления на износ е и Сирия, където доставките на около 1,5 милиарда на кубичен метър газ ще помогнат за намаляване на сериозния недостиг на електроенергия и ще подкрепят икономическото възстановяване. Алиев заяви, че Азербайджан планира да увеличи присъствието си на европейския енергиен пазар, като вече започва доставки и за Германия и Австрия. Така 10 държави от ЕС получават азербайджански газ.
Президентът подчерта, че за увеличаване на износа ще бъде необходимо разширяване на съществуващата инфраструктура, тъй като Южният газов коридор вече работи на пълен капацитет. Алиев представи и плановете за увеличаване на добива: начало на производството от дълбокия газов слой на находището Азери-Чираг-Гюнешли (ACG) още тази година, тройно увеличение на производството от находището Абшерон в рамките на няколко години, старт на втората фаза на находището Умид и нов етап от разработването на газовото находище Шах Дениз през 2028 година. По думите му тези проекти могат да увеличат добива с още 10-15 милиарда кубични метра газ годишно.
Президентът посочи, че Азербайджан активно развива и възобновяемата енергия. През януари е открита най-голямата вятърна електроцентрала в региона с мощност 240 мегавата, изградена от саудитската компания за възобновяема енергия "Акуа пауър" (ACWA Power). През 2023 г. компанията "Масдар" (Masdar) е построила соларна централа с мощност 230 мегавата. В процес на реализация са и други проекти.
До 2032 г. Азербайджан планира да произвежда между 6 и 8 гигавата електроенергия от възобновяеми източници. Според Алиев тази електроенергия ще позволи част от природния газ, използван за производство на ток, да бъде свободен за износ. Президентът подчерта и значението на регионалната енергийна свързаност, включително подводен електропровод през Черно море между Азербайджан и Европа, и електроенергийна връзка между Централна Азия и Азербайджан. Освен това Азербайджан развива и ролята си на транзитен център за петрол от Казахстан и Туркменистан.
Алиев съобщи още, че Азербайджан е придобил електроцентрала в Турция с мощност 870 мегавата, две рафинерии в Италия с общ капацитет 10 милиона тона, и също така ще изгради 500-мегаватова електроцентрала в Сърбия. Съчетани с рафинерията на Егейското крайбрежие на Турция, това ще даде на Азербайджан общ рафинериен капацитет от 22 милиона тона в Средиземноморския регион.
Междувременно еврокомисарят по енергетиката и жилищната политика Дан Йоргенсен заяви, че партньорството между ЕС и Азербайджан е ключово за европейската енергийна сигурност. Той припомни, че след началото на войната на Русия срещу Украйна ЕС е предприел политика на диверсификация на енергийните доставки, като Азербайджан се е превърнал в един от най-надеждните партньори.
По думите му Трансадриатическият газопровод вече е доставил над 50 милиарда кубични метра каспийски газ в Европа. В резултат на това зависимостта на ЕС от руски газ е спаднала от 45% от вноса през 2022 г. до 12% през 2025 година.
Йоргенсен заяви, че ЕС ще продължи да бъде надежден купувач на азербайджански газ и в бъдеще. В същото време той подчерта, че бъдещето на енергийната сигурност е свързано и с разширяването на възобновяемите енергийни източници и снабдяването с електрическа енергия. В срещата участваха представители на 27 държави, включително европейски страни и Азербайджан. Участие взеха представители на 11 международни финансови институции и организации, както и на 49 енергийни компании.
След откриването форумът продължи със срещи между министри и пленарни дискусии, посветени на бъдещото развитие на Южния газов коридор, както и на инвестициите в зелена енергия и енергийната свързаност. Министерските срещи на Консултативния съвет по Южния газов коридор се състоят ежегодно от 2015 година.