Авторите на публикацията са изследователи от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (България), Аристотеловия университет в Солун (Гърция), Университета в Тюбинген (Германия) и Университета в Торонто (Канада).
Намерената и изследвана от тях бедрена кост от късния миоцен на 7,2 млн. години принадлежи най-вероятно към рода на грекопитека (Graecopithecus), чиято първа находка (долна челюст със същата възраст) е открита край Aтина по време на Втората световна война. Учените смятат също, че това е най-старият пряк предшественик на човека.
Според проф. Спасов става дума за изключително ранна фаза – първите стъпки към двуногостта, които предшестват по-късното развитие на човешките предци в Африка. „Нашите изследвания показват, че именно Балканите или Балканите и Анатолия са мястото, където са проходили първите изправени предчовеци, слагащи началото на най-ранната еволюция на човека ", допълва той.
Според него с находката от Чирпанско е открито едно ново и много важно липсващо звено. „То е като че ли буквалният преход, връзката между човекоподобните африкански маймуни, които се движат на четири крайника на земята и които използват предните си крайници, можем да ги наречем ръце, за придвижване по дърветата, и изправените вече предчовеци - преките предшественици на човека", обяснява той. Ученият уточнява, че двуногостта на намереното същество още не е била така ефективна, както при съвременния човек.
„Нашата находка показва, че това същество е можело да се движи на два крака и ние смятаме, че това е първото същество, което се е изправило, и което стои в началото на еволюционната линия на човека“, обяснява проф. Спасов.
Дълго време идеята за появата на първите преки предшественици на човека извън Африка трудно намираше място във водещите научни списания. „Беше изключително трудно да пробием и да се съгласят да публикуват тази статия, която казва нещо толкова драстично ново“, признава проф. Спасов. Причината е, че изследването поставя под въпрос утвърденото от стотина години схващане за изцяло африканския произход на човека и неговите преки предшественици.
Ученият припомня, че още Чарлз Дарвин е допускал подобна възможност, основавайки се на откритието на изкопаема човекоподобна маймуна – дриопитек от Южна Франция. „Дарвин пръв предполага, че човекът е произлязъл в Африка, където са най-близките му родственици. Но Дарвин намеква също, че не е изключено дриопитекът да се е разпространил от Европа и от други места и че не трябва да бързаме със заключенията си", казва той.
Според екипа климатичните промени в края на миоцена са изиграли ключова роля. Засушаването и формирането на Арабската пустиня са тласнали част от фауната от Балкано-Иранската област на юг. Вече е известно, че този процес е изиграл важна роля във формирането на днешната африканска саванна фауна. „Защо да не предположим, че и това същество е слязло на юг и там е продължило човешката еволюция", пита риторично проф. Спасов.
Изследванията край с. Спасово, Чирпанско, продължават повече от десетилетие. В една от срещите си с бившия кмет на град Чирпан Петър Попдимитров градоначалникът показва на проф. Спасов находки от местността, сред които кутийка със зъб. Проучване на професора и екипа показва, че зъбът е принадлежал на същество, подобно на анкаропитека от Турция и уранопитека от Северна Гърция. Следва научна експедиция на Националния природонаучен музей-БАН там, при която професорът намира и бедрената кост.
„Това май е нашият човек. Открих го!", възкликва професорът, попадайки на находката, водеща днес до заключението, че първите стъпки на двуноги предчовеци са направени именно в района на Балканите.
Той отбелязва, че редица морфологични белези и свързаните с тях пропорции на намерената бедрена кост я отличават от дървесните човекоподобни като горилата, шимпанзето и ходещите на четири крака изкопаеми хоминиди и я поставят в групата на двуногите предчовеци и човека (хоминините).
„Тази находка е намерена през 2016 година, около 8 години след идентифицирането на зъба. Оттогава разкопките ни откриха поне 2500 останки от различни животни. Това са жирафи, носорози, антилопи, газели, хиени и други хищници, маймуната мезопитек, най-древната европейска маймуна. Те показват, че природната обстановка е била като тази на днешната африканска савана. В такава саванна обстановка е живяло двуногото същество, от което имаме вече две останки, а от миналата година и трета, но за нея ще говорим, когато я публикуваме", разказва проф. Николай Спасов.
Той подчертава, че науката се развива чрез дискусии. „Едва ли има съществени открития, които да не предизвикват сблъсък на мнения. Така се върви напред в науката", казва той. Според него съвпаденията между анатомичните белези на грекопитека (към който вероятно принадлежи бедрената кост) и по-късните представители на човешката еволюционна линия са твърде много, за да бъдат обяснени с паралелна еволюция.
„Сега виждаме, че имаме всички основания да предполагаме, че първите стъпки в човешката еволюция са направени не в Африка, а на Балканите", обобщава проф. Николай Спасов. Следващата цел на екипа е разширяване на теренните проучвания в Република Северна Македония (където те вече работят с местни колеги) и Анадола, за да се открият нови доказателства за тази ранна и решаваща фаза от историята на човека.
Най-древните двуноги човекоподобни са живели на Балканите, а не в Африка. Това установиха учени, след като откриха двуног хоминид, живял в България преди 7.2 млн. г. Екипът в състав проф. Николай Спасов, проф. Дионисиос Юлатос, проф. Мадлен Бьоме, Ралица Богданова, доц. Латинка Христова, проф. Дейвид Бигън публикуваха откритието си в списанието Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments под заглавие „Ранна форма на наземна двуногост на човекоподобно от късния миоцен на България“.