В рамките на първите два дни от началото на атаките срещу иранския режим и ответните удари от страна на Техеран египетският паунд поевтиня, приближавайки се до нивото от 50 лири за долар за първи път от юли 2025 г.
Междубанковата активност също се увеличи рязко. Обемите на търговия скочиха с 233 процента до 600 милиона долара в сравнение със 180 милиона долара предходната неделя, което е сигнал за финансов натиск, свързан с частично излизане на чуждестранни инвеститори.
Затварянето на израелското находище „Левиатан“, от което Египет получава синьо гориво за вътрешния пазар на относително ниска цена между 7 и 8 долара за милион британски топлинни единици (MMBtu), принуди Кайро да търси по-скъпи алтернативи, включително втечнен газ (LNG), вариращи между 11 и 14 долара за MMBtu.
Тази ценова разлика „ще представлява пряк натиск върху производството и разходите за енергия на местния пазар“, каза за “Ал Ахрам” Мостафа Абу Зейд, директор на Египетския център за икономически изследвания. Той добави, че осигуряването на алтернативни доставки на по-високи цени „автоматично се отразява на цените на стоките и услугите“.
Световните петролни пазари също реагират. “Барклис" (Barclays Bank) очаква цената на сорта Брент да надхвърли 100 долара за барел с възможност да достигне 150 долара, ако Ормузкият проток, през който преминават около 20 милиона барела на ден или една пета от световното потребление, бъде затворен за продължително време.
Наред с това цените на природния газ скочиха в световен мащаб с около 50 процента, след като Катар обяви, че е спрял производството на газ в отговор на иранските атаки срещу страната.
Най-песимистичните сценарии предвиждат увеличение на цените на горивата с до 70 процента през следващите месеци, с възможност скокът да доближи 100 процента, ако войната ескалира и продължи.
Въздействието на покачващите се цени на енергията се простира отвъд горивата до производството на храни. Иран е сред петте най-големи производители на карбамиден тор в света. По време на предишната война цената на тон карбамид се увеличи от 380 на 450 долара - скок с 16 процента.
Прекъсванията на веригата за доставки и по-високите разходи за превоз и застраховки, особено след като френската корабна група Се Ем А Се Же Ем (CMA CGM) обяви пренасочване на плавателни съдове през нос Добра надежда, добавят допълнителна тежест.
Професорът по инвестиции и финанси Мохамед аш Шауадфи посочи пред “Ал Ахрам”, че „покачването на световните цени на енергията ще се отрази в по-високи цени на вносните стоки, особено от Европа и индустриализираните страни, което ще постави допълнителна тежест върху държавния бюджет, ще увеличи производствените разходи за частния сектор и ще отвори вратата за нова вълна на инфлация“. Той подчерта, че инфлационното въздействие не е само вътрешно, а „внесено чрез производствени ресурси“.
Абу Зейд предупреди, че „нарастващите рискове за корабите, преминаващи от региона на Баб ел Мандеб през Суецкия канал“ биха могли да доведат до спад в приходите от жизненоважната морска артерия, още повече, че каналът „не се е възстановил напълно от последиците от неотдавнашната война в Газа“. Суецкият канал е един от ключовите източници на чуждестранна валута за Египет.
Иранските удари срещу страните от Персийския залив могат да доведат до отрицателни последици за техните икономики. Това от една страна може да се отрази на инвестициите от Персийския залив в Египет, а от друга на паричните преводи от египтяни, работещи там.
Ако инфлационният натиск се засили, Централната банка на Египет (CBE) може да преоцени паричната си политика. Компромисът е деликатен - по-високите лихвени проценти могат да подкрепят валутната стабилност и да ограничат инфлацията, но те също така увеличават разходите за финансиране и оказват натиск върху малките и средните предприятия.
Конфликтът не е просто политически, а част от по-широка борба за влияние, енергия и преструктуриране на световния икономически ред, смята Ал Шауадфи.
Всяко затваряне или заплаха за Ормузкия проток не само ще повиши цените на петрола, но и ще предизвика цялостна преоценка на риска, което потенциално ще доведе до икономически спад или частична рецесия през 2026 г.
Абу Зейд добави, че подновените прекъсвания на веригите за доставки и нарастващите разходи за доставка и застраховки биха могли да предизвикат нова вълна на глобална инфлация, тласвайки централните банки обратно към затягане на паричната политика, след години на борба с последиците от войната на Русия в Украйна.
За Египет, като развиваща се икономика, зависима от вноса, глобалната инфлация се превръща във вносна инфлация и допълнителен натиск върху текущата сметка и държавния бюджет.
Експертите подчертават, че мащабът на въздействието в крайна сметка ще зависи от продължителността и географския обхват на войната. Ако конфронтацията остане кратка и ограничена, ефектите може да се сведат до управляема вълна от турбуленции. Ако се разшири и продължи, натискът може да се разпростре от валутния пазар до държавния бюджет, с по-широки последици за инвестициите и растежа.