Между мит и реалност: Нов прочит на „Евридика“ в театър „Българска армия“

Нов прочит на модерната интерпретация на античния мит за Орфей и Евридика представя режисьорът Иван Урумов в театър „Българска армия“. Пиесата, създадена от Жан Ануи през 1941 г., пренася познатия сюжет в атмосферата на XX век – свят на пътуващи артисти, гари, хотели и преходни пространства, в които романтиката и разочарованието съществуват едновременно.
ЛЮБОВ И БЯГСТВО
Действието проследява срещата между младия музикант Орфей и актрисата Евридика по време на пътуване с влак. Между тях възниква внезапна любов и решение за общо бягство от миналото. Опитът за „чист“ нов живот обаче се сблъсква с предишни връзки, ревност и с невъзможността да бъде приет другият такъв, какъвто е.
Спектакълът развива темите за любовта и смъртта, за театъра в театъра, за илюзията и отказа от компромис.
ЕВРИДИКА Е ПАЛИТРА ОТ ЕМОЦИИ
„Евридика е една палитра от емоции, която аз трудно се опитвам да обема и да издържа. Може би е всичко изброено, но не съм много сигурна, че е жертва. По-скоро самата тя избира да бъде някаква, но всъщност всякаква“, казва Алена Вергова за своята героиня.
По думите ѝ персонажът вярва в живота и „наистина иска да живее“. „Иска да бъде всичко това, което е Орфей, но не може. И всъщност тя избягва от този страх“, посочва актрисата. Определя Евридика като млада жена, която „просто бързо пораства“.
„На първо място е тази първа любов. Благодарение на нея израства и научава много неща за живота. Евридика е всичко това, което нейните родители не са, и Орфей я променя. Орфей е нейната качулка. Това е единствената възможност тя да избяга от всичко“, казва Вергова. Според нея любовта може да бъде „по-истинска в смъртта“, защото „ако няма любов, няма живот“. А дали спектакълът е бягство от реалността? „Всеки един спектакъл е бягство от реалността… И е, и не е бягство“, допълва актрисата.
Тя определя ролята като сериозно предизвикателство: „Не ми се е случвала такава главна роля. Притеснението е голямо. Но това е нашият прочит. Нашият вариант“. Допълва, че работата по спектакъла ѝ е помогнала да осмисли „как се намират и как се разделят хората“.
В ИДЕАЛИЗМА ИМА ФОРМА НА ЕГОИЗЪМ
Владимир Матеев вижда Орфей като млад човек, който преживява любовта за първи път: „Може би, за първи път му се случва. Това, че влиза неподготвен. И това усещане за съдбата, за това, че човек има предусещане за нещо голямо, което ще му се случи“.
По думите на актьора в тази версия Орфей не подчинява обстоятелствата, както в мита, а „по-скоро е подвластен на тях и става жертва до някаква степен“.
На въпрос дали героят е идеалист или егоист, отговаря: „В идеализма има форма на егоизъм. В стремежа си да има това, което иска, той го преоблича в идеал“. Според него Орфей обича не само Евридика, а и представата си за нея: „Ние обичаме това, което имаме като образ за човека отсреща“.
Матеев посочва ревността като първото пропукване във връзката. „Първата ревност. Това е един червей, който тръгне ли, няма спирка“, казва той.
МЕЖДУ МИТ И РЕАЛИЗЪМ
Според актьора митът носи „момента на божественост“, но именно съвременните версии карат зрителя да си даде сметка, че ние, хората „можем да вземаме решения, които са съдбоносни“.
„Каквото и да се случва в сюжета, все пак се стига до тази надежда – че дори в отвъдното може да бъде човек с човека, когато обича“, казва Матеев. Той определя спектакъла като „абсолютна трагедия“, но отбелязва, че в нея присъства и друго измерение: „В трагедията на всеки един се съдържа и комедията на живота ни“.
По думите му работата с режисьора Иван Урумов е протекла без търсене на предварителни етикети: „Започнахме откровено, започнахме прямо… И чрез човешкото да успеем да предадем свръхчовешкото“.
Новата „Евридика“ в театър „Българска армия“ съчетава романтична утопия и разрушена илюзия, мит и реализъм, любов и отказ от компромис, като поставя в центъра избора – да приемеш несъвършенството на живота или да търсиш абсолют отвъд него, посочват от трупата. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова, музиката – на Добрин Векилов-Дони, а преводът е на Таня Тутева. Участват още Васил Дуев-Тайг, Георги Къркеланов, Лиза Шопова, Иван Радоев, Ясен Атанасов, Лара Златарева, Александър Дойнов, Калин Иванов, Мартин Методиев и Рада Христова.

Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева