Митрополит Киприан говори пред медиите и посочи, че свободата не е даденост. „Тя е извоювана с много мъка, много кръв, с много тъга. На българските майки, които са оплаквали своите деца, които са били вземани за еничари. На българските опълченци, които стояха неотлъчно на връх Шипка“, каза митрополитът и допълни „Нека да е благословен националния празник и всекога да помним, че България я има, защото ние пазим вярно своята памет и тачим своите герои“
Веднага след своето изказване митрополитът възглави благодарствен молебен в храм-паметника „Рождество Христово“ по повод 148-ата годишнина от Освобождението на България. Сред официалните гости бяха кметът на Община Казанлък Галина Стоянова, председател на Общинския съвет в Казанлък Николай Златанов, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, археологът проф. Николай Овчаров, народни представители и общински съветници.
В словото си митрополит Киприан подчерта, че възнесената молитва е израз на признателност към Бога за дара на свободата и за историческия ден, който остава неизличимо вписан в духовната памет на българския народ. Той отбеляза, че именно в храма благодарността придобива особена сила, защото мястото е осветено от саможертвата на хиляди руски воини и български опълченци.
Митрополит Киприан посочи, че пътят на Руско-турската освободителна война е преминал през тежки изпитания и лични жертви, които са се превърнали в кръстен път към свободата на българския народ. По думите му в саможертвата на воините се открива духовният смисъл на възкресението на България като свободна държава.
По неговите думи храм-паметникът „Св. Рождество Христово“ е светинята, която днес ни приютява под своя благодатен покров, носи жива душа, изтъкана от благодарност и молитвена памет. Той припомни, че в костницата на светата обител почиват костите на руски и български воини, а имената им са изписани върху мраморните плочи като свидетелство за тяхната жертва. „В тези свещени надписи се открива тиха духовна пъртина, достъпна единствено за сърца, изпълнени с признателност. По нея се възвисява погледът на душата към надземната перспектива на вечността, където благодарността се превръща в молитва“, каза митрополит Киприан.
В словото си той цитира и граф Николай Игнатиев, който според историческите свидетелства е заявил, че България трябва да бъде освободена като дълг към родината на светите братя Кирил и Методий. Според Старозагорския митрополит тези думи разкриват духовните подбуди, с които руските воини са участвали във войната.
Старозагорският митрополит изрази признателност към всички, допринесли за изграждането и съхраняването на храма, сред които и Олга Скобелева, поставила началото на строежа, както и към строители, зографи, духовници и съвременни дарители.
В заключение митрополит Киприан отправи молитва Бог да дарува на българския народ мъдрост, жива памет и непоколебима вяра, с които да съхранява духовните и нравствени ценности на предците си. „Нека този ден бъде светъл и благословен! Да ни дарува Господ мъдрост, трезва и жива памет за онези, които отстояваха вечните нравствени ценности, и вяра нелицемерна, с която да градим духовно идващите дни. Нему да бъде слава, чест и поклонение во веки веков. Нека Майка България да пребъдва с Божията благодат“, каза Старозагорският митрополит Киприан.